Move Mountain
РЕЖИСЬОР KIRSTEN LEPORE  •  ПРОДУЦЕНТ CalArts
СЦЕНАРИСТ KIRSTEN LEPORE
САЩ / 2014 / 11'
История за болестта, съхранението и връзката ни с всичко около нас – така създателката на филма, Kirsten Lepore, описва Move Mountain. Неограничените възможностти на анимацията ни представят един микроскопичен свят, който достоверно рефлектира истинския.
П ластелиненото“ кино или, като цяло, stop-motion филмите изглеждат като новост в киното, а всъщност те намират своето начало още от 1897, когато за пръв път са експериментирали. След това, минаваме през King Kong, The Lost World и стигаме до Wallace & Gromit. Което доказва, че във всеки един жанр може да се ползва, както обикновената анимация и игралните филми. Общото между изброените и Move Mountain е, че за да снимаш stop-motion ти трябва адски много време. В конкретния случай на Lepore са и били необходими 2 и половина години, за да създаде 10 минутно късометражно филмче, което е било дипломната и работа за университета CalArts. Мен ако ме питате, това се равнява на докторантура!

Чисто технологично, изпълнението е перфектно. Камерите, които сменят ъгли или се движат заедно с героите, още повече съживяват този малък свят. За тях трябват сложни настройки и програмирания, но както споменах – 2.5 години... Има и ползвана 2D анимация, особено в сцената, когато героите на острова танцуват, а те самите са известни герои от други анимации. Сигурно създателката има афинитет към танците, защото, ако гледате и краткото и клипче стил “the making of”, ще видите, че тя самата се е разтанцувала на снимачната площадка.

Филмът е софистициран и, ако трябва да се определи жанр, аз бих го сложил в експерименталното кино. Но се третират някои фундаментални проблеми, като този, че всеки поотделно е свързан с обикалящата го околна среда. Момичето, когато страда или се измъчва, кара и целия остров (свят) да мине през същото. Когато става въпрос за самосъхранението пък, точно там се крие смисълът, а той е, че сам трудно ще се справиш, а трябва някой да ти подаде ръка, като прави момчето на два пъти и, когато в края тя успее да стигне до целта и да намери собствения лек, вижда, че вече е излекувана.

Зрителят тук е такъв наблюдател, че накрая момичето чупи четвъртата стена и го гледа право в очите, а той се оказва над нея, като един господар на този странен малък свят Ефектът се постига, чрез началото и финала на филма – от облаците към остротва и обратното.  Така момичето ни „казва“, че трябва да се замислим.

Струва ли са си тези 2 години и половина, защото продуктът определено е на ниво. Това е и причината да е участвал във фестивали, на които и да печели награди, като The United Film Festival (Сан Франциско), Big Sur Int'l Short Film Screening Series , Annie Awards и други.
SUBSCRIBE
АВТОР Ясен Таха
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+