Моя мама самолëт
РЕЖИСЬОР ЮЛИЯ АРОНОВА  •  ПРОДУЦЕНТ Аннимационная студия Пчела
Русия / 2013 / 7'
Спомняте ли си, като бяхте малки, колко хубаво и безгрижно беше с мама? Помните ли как откривахте света и се чувствахте безстрашни, защото тя е до вас? В тази наситена с цвят и идеализъм анимация, ще видите сюрреалистичния полет на едно дете в мечтите му.
В първия момент като прочетох заглавието „Моя мама самолëт“ си представих какво ли би трябвало да представлява филмът? Нечия майка наистина ли е самолет, или това беше поредното трик заглавие, извадено от някоя сюжетна метафора или случаен надпис върху нещо запомнящо се, появяващо се за секунди. Бях очарован, че филмът е по-малко очакваният първи вариант, и развълнуван, когато ефирно нежните и чисти емоции ме обзеха, наблюдавайки визуално наситения с цветове и красота разказ на едно дете. Разказ, в който е почти невъзможно да отделиш реалното от сюрреалистичното точно толкова, колкото на едно дете му е трудно в действителност да го прави.

Този филм ни показва как детските очи виждат своята майка. В тях пък виждаме и отражението на това, което майчините очи виждат, заобиколено от всичко това, което тя разказва и показва, така че този филм не е само за децата, но и за майките. За тези майки, които не се страхуват да разтварят въображението на децата си, не го ограничават, ами чрез неговия език тълкуват нещата от реалния живот, за да ги учат. В Моя мама самолëт именно чрез въображението на детето ние виждаме възприятието му за света - такъв, какъвто когато пораснем, вече познаваме в други аспекти, далечни от естеството на природата и човешката душа – икономически, географски, научни, рационални, негативни и тъй нататък. Красиво е да си напомняме понякога колко хубаво и безгрижно беше всичко, когато откривахме света заедно с мама.

Извън субективнара си непредубедена обосновка обаче, трябва да отбележа и нещо, което прави впечатление в някои руски филми, особено в тези с държавно финансиране. Един особен идеализъм, съшиващ ценност след ценност в подсъзнанието на зрителя така ритмично и подредено, сякаш самоцелно сюжетът е писан така, че да достига до тези ценности. За страна като Русия това не учудва, но е по-интересно поставяйки този факт до статии като тази от блога на Иво Инджев, написана от Васил Василев. От една страна, четейки отчайващите статистики в нея, заключенията наистина звучат логични и казваме "Руската държава е проблемът." От друга страна е този красив филм, микрон на фона на гигантичните геополитически, социо-психологически и културни конструкти, от който виждаме какво?! Че Руската държава подкрепя проекти, носещи позитивни ценности, макар и да оставят дъх на стерилност, усещайки прилика с начина, по който комунистическите режими са налагали ценности с цел да „подобрят“ населението си, или това е просто руска пропаганда?!? Откъде тръгва първоначалният incentive и къде в крайна сметка завършва ефектът? Държавата ли е недаекватна заради народа си, или народът е неадекватен заради държавата си и възможно ли е Русия да е първият случай, в който народът и държавата са се отделили напълно в две отделни реалности (поддържащи нужния баланс, за да добруват в това положение)?

Тази гледна точка е лична и не е свързана с обективния прочит на филма като творение. Той носи своите качества и красоти, като всичко друго, създадено в някое от изкуствата. Не само това, но филмът наистина е добър и адмирираме Юлия Аронова и екипа й. Пък и в крайна сметка, дори да бива разглеждан от държавната система като носител на ценности, светът има нужда от всяка една гледна точка и тази е уникална сама по себе си, свързана по един или друг начин и с нашия социо-културен български контекст.
SUBSCRIBE
АВТОР Юлиян Спасов
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+