No Love
РЕЖИСЬОР РАДОСЛАВ ЙОРДАНОВ  •  СЦЕНАРИСТ РАДОСЛАВ ЙОРДАНОВ
Украйна / 2011 / 11'
No Love е градска история, заснета от българин в Киев за едно момче и едно момиче, чиито житейски пътеки се пресичат в един подлез. Дали това ще е еднократна засечка или началото на една красива любовна история? И как би завършила тя?
N o Love е романтична история (в която режисьора Радослав Йорданов е и актьор), с известна доза лирика и дъх на студентско кино. Това го казвам неслучайно, защото студентите като че ли рядко снимат романтични филмчета. Поне наблюденията ми в България показват, че най-честите теми за филми са разни истории от по-битов характер, като социалното неравенство, улицата и сблъсъка между поколенията било то във формата родители <> деца или система <> ученици. Любовните филми са територия, в която малко студенти смеят да навлязат, дали заради липсата на истории за разказване, дали заради неувереността им, че няма да се справят добре или просто защото други теми са по-интересни, не зная.
 
След като обаче констатирахме, че любовта не е любима тема на студентите е важно и да се отбележат някои неща, които правят този тип кино по-предизвикателен от останалите. Първо, много е трудно неопитни актьори (освен ако в реалния живот не са гаджета) да ги накараш да се целуват пред камера и да не изглеждат като дъб и бук. И често ако са се навили да снимат в такъв филм, се появява условието да не се снимат директно целувки. Второ, това не е кино на рационализма и логиката, а обратно на емоциите, чувствата, искрите. Това означава, че и стила на снимане трябва да е такъв. Да създава поезия. Да се заиграва с погледите, с неизказаните неща, с детайлите, с допира, с играта между героите, такава, каквато е в реалния живот, когато двама млади се радват на това първично привличане, появило се между тях. Трето, лесно е такъв филм да се превърне в сапун, което също е предпоставка за младите режисьори да не се заемат с това.
 
Ето го и No Love. Красив, поетичен и реалистичен, когато стигнете докрая. Или не съвсем, ако някой статистик го гледа с нас и попита „Какъв е шанса точно един до друг да се срещнат, че русата мацка да изтърве и двете дини?”, казано на роден език. Това не е важно. Важен е вкуса, който оставя този филм. Вкус на първичност. А първичните неща обикновено водят до най-ярките и красиви спомени в живота на един човек. Такъв, какъвто е и спомена, който ще остане за героя, след не особено приятния край, който напомня, че първичната любов често среща анти сили в обществото, защото така сме си устроили набора от социални правила. Да се обвързваме, да живеем на семейни начала, да не изневеряваме и така докато смъртта ни раздели... Само че животът е един и е кратък, и за да бъде изпълнен с интересно съдържание, май се налага да нарушаваме правилата. Тоест, нарушаването на правилата ни е заложено в гените, независимо от рационалните котви, които създаваме, за да се чувстваме по-комфортно и близко до реалността. Оттук мога да поразсъждавам и върху желанието на хората да си създават т.н. комфортни зони, но не. Гледайте филма, усетете го и сами разсъждавайте. Или не го правете, а просто се насладете на любовта във въздуха, по начина, по който Радослав Йорданов е успял да я вкара във всеки кадър, във всеки жест, във всеки поглед с интересния си и специфичен кино език (вероятно защото е учил в две школи – нашенската НАТФИЗ и Киевската школа за кино и театър). Да не се хващаме за дребните забележки върху техническата реализация. Обичайте се!
SUBSCRIBE
АВТОР Юлиян Спасов
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+