One Day разказва за мъж, който живее в магическа къща. Всеки ден тя си сменя местоположението на Земята, преминавайки през невероятно красиви гледки. Един ден обаче, приземявайки се в града, нещата се променят, когато той среща някого.
O
ne Day е френска анимация дело на група студенти от Gobelins. Качеството на анимацията е страхотно, каквото и трябва да бъде от високо реномираното училище за анимация. Филмът ни разказва за мъж, който живее сам в къща, която обикаля целия свят ден по ден. Ставаме свидетели на невероятно красиви гледки по време на пътуването му, които обаче завършват винаги с едни и същи думи в дневника му, в който описва къде е бил – rien a faire, т.е. нищо за правене. One Day, къщата се приземява в голям град. Там нещата се променят!Изключително много мисъл е вложена в тази анимация, която едва 4 минути ни, за по-внимателните зрители отваря цяло поле за размисъл. Какво като си в райското кътче на Земята, когато нямаш с кого да го споделиш?! Това е първото, което ми навяваше филма, докато героя ни не се приземи в града. Тогава в едно кафене се запознава с майка с дете и не усеща как деня минава. Часовника му прекъсва този прекрасен момент, напомняйки му, че трябва да се върне в къщата, за да не отлети без него. Той разбира се раздвоен между дилемата домът или жената, прави очевидния избор. Но на следващия ден за пръв път, къщата не се е преместила. Мисля, че това може да се разглежда като алегория за пътя, който изминава човек в търсене на нещо... или някого. В повечето случаи е някого. В крайна сметка съвместното съжителство на хората не е гаранция за щастие, но е от задължителните условия.
Тази анимация ми напомни за един цитат на Marc Levy, който ще споделя с вас - La solitude est un jardin où l'аme se désseche, les fleurs qui y poussent n'ont pas de parfum... parce qu'il n'y a rien à faire!
