Кратка, но красива анимация с просто, но много важно послание. Малък робот, очевидно преживял доста, прави избор между своите създатели и един абсолютно чужд за него свят. Има ли значение произхода за това как ще изберем да живеем?
Н
ека първо започна с няколко добри думи за качеството на анимацията. Природата е нещо страшно сложно за пресъздаване. Пълна е с детайли, всеки един от които е уникален. Пичовете от колежа Ринглинг са се постарали и са се приближили възможно най-много до ефекта на истинския свят. Есенни топли цветове контрастират с изкуствената светлина, дървета и листа с тъмното и студено желязо.Посланието на филмчето мисля, е ясно за всички. Връщайте се към природата, там е истината, там е любовта. Малкото роботче всъщност беше будилник, което е доста сполучлив детайл - призив към хората да се събудят. Техниката наистина затъпява някои от сетивата ни. Или усета за природата. Интересното е, че един пейзаж (в случая залез) може да ни върне "обратно към корените" и да зажадуваме спокойствието на гората, полята и т.н.
Но роботът е направен във фабрика, а филмът се казва "Извори" ('произход' е думата, която авторите са имали предвид, но на български няма множествено число). А защо ли пък множествено число? Може би няма значение откъде сме се пръкнали, откъде извираме, всички накрая се вливаме в един океан, който е сътворението. Уж се стремим към мирен и спокоен живот, а сме се забутали в градове и сме се барикадирали с телевизори и петрол. Истината е, че този мечтан живот, този блян винаги е бил на една ръка растояние. Възможно е да живеем в мир, само ако се разберем със Земята. Щом и роботите започват да го осъзнават, значи ние хората сме или много тъпи, или много бавни, или някой умишлено ни пречи.
