Pipas @ Кинематограф.BG

К огато видя някъде cortometraje, веднага изострям сетивата си и цъкам play. Испанците имат особено чувство за кино и почти всеки техен филм комбинира в перфектно съотношение смисъл, сюжет и кинематография. Те успяват да направят от клишетата неклишета - нещо, което в киното е трудно, тъй като то е най-мощният катализатор за клишета, които в последствие хората проектират като представа за реалния живот, а на трети етап вече разпознават в изкуството и реагират „ааа, това е клише...“.

В три минути Manuelo Moreno ни потапя в света на две момичета, за да чуем техния казус на деня – какво да прави дясната мацка с гаджето си? One shot концепцията е използвана чудесно и създава чувство за натурализъм, защото за разлика от киното, животът не се изживява посредством монтаж. Това движение също е предпоставка да се фокусирате максимално върху разговора между двете и езика на телата им. В този език се крие чарът на Pipas и бих казал, че е елементът, от който кинаджиите могат да се учат - натурализмът в драматургията. Експресивното (наричам го "селско") плюене на семки почти се натрапва, но същевременно успешно допълва образите и ни предава част от характерите им и привидната „по-висока“ позиция, с която се чувстват „над нещата“. Нещата, които реално формират живота им, уви. С това този филм може да бъде полезен и на някои български субекти предимно из провинцията, изгубени между нещата, които наистина имат значение, и тези, които социумът налага като значителни.

Не мога да не обърна внимание, че на фона на всичко това, техният език (този, с който говорят) е от онези, дето се mindfuck-ваш как по дяволите изговарят 200 думи в минута. Най-вероятно говорят хем на жаргон, хем на провинциален диалект, и прибавяйки, че говорят и със семки в устата. Има нещо магнетично в това да ги слушаме дори само как говорят... Още един очарователен елемент - обстановката – близка до всеки човек, живеещ в града, при това с естетически яка симетрия, която е съобразена през цялото движение на камерата, златната светлина на сутрешното слънце. В тази среда, контрастът между двете момичета е интересен. Отляво е слаба, синеока, руса – общоприета формула за красота. Отдясно е дебела и грубовата, без екстра светли очи. И въпреки това разговорът е за нейното гадже - тънко, но мощно послание срещу предразсъдъците и вманиачаването във външния вид на нещата, а не в съдържанието им.

Накрая, мотор, релси, талига. Дали това е образна метафора за житейския път, по който върви всеки и който периодично се съединява и разделя с пътищата на други хора?!

Pipas е кратка ситуация между две жени, която някои ще намерят за тривиална, но дори от нея има какво да се научи. Предоставя женска гледна точка, полезна за мъжете, защото разкрива част от сложната игра, която много жени играят, преценявайки кога да вдигат телефона, кога да казват "не" в точно премерените дози, за да поддържат напрежение. Игра, която не е за всеки. Без да навлиза във философското поле, без монтаж, без смяна на герой, ситуации и декор, повърхностната им клюкарска седянка ни разкрива някои важни отправни точки за човешката психика, когато почнем да мислим за създаването и поддържането на отношения между мъжете и жените. Толкова просто, а толкова яко.