Pizza Verdi е брилянтен филм с многопластов сценарий, дълбоко послание и заснет с невероятен стил. Филм за един доставчик на пица, оперна певица и красив апартамент в Манхатън или поне така изглежда... Филм, чийто край ще ви секне дъха.
Ж
ивотът днес е забързан, цветен, всичко е възможно с интернет. Въпреки че света се променя с всеки изминал ден обаче, човешката природа не мърда. Едни и същи (д)ефекти, които в една или друга ситуация се проявяват и хиляди години вече вдъхновяват писатели, художници, музиканти, журналисти и... филмови режисьори. Pizza Verdi е филм точно за едно от донякъде глупавите проявления на човешката психика да етикетира хората според външния им вид, което го прави гениален. Аз не правя изключение и наистина реших, че филма разказва за доставчик на пица, разхождащ се в красивия апартамент на една оперна певица. Ще се изненадате как само с картини без реч, ролите се сменят толкова драстично, че няколко пъти вероятно ще си пуснете края на филма, за да се убедите във видяното. Изборът на Nadeau филмът да е черно бял не е случаен. Липсата на цветове, заедно с минималистичния, но красив интериор, изпълващ апартамент на 50 етажа над Манхатън, откриващ през прозорците си невероятна гледка към града ме кара да го чувствам като персонаж, макар и непряк участник във филма. Контраста между черно бялата картина и огромния град, който всеки е чувал, че е може би един от най-колоритните градове в света, е елемент, подсилващ посланието на филма. Но повече няма да разкривам, а ще оставя вие да оцените този изтънчен филм, изпълнен с неповторима класа, зад която се крие много смисъл.
