Творчеството е пътуване, а няма по-далечно пътуване от трупането на опит. Затова тандемът Симеон Сокеров и Виктор Мъжлеков избират „спиралата на еволюцията“, както я наричат, за обект и средство на анимационната си разходка.
Когато душата развива личност, тя получава избор, посока – движенето е неизбежно. Съществото изчезва през ръба на екрана – не виждa, не помни – за да се появи в пространството на избора. Попада в полезрението на друга душа, по-голяма и по-опитна, която мълчи – изборът е личен.
Първо се п(р)оявява желанието – душата харесва портала на себеподобна душа и иска да мине през него. После прави грешката – порталът не я пуска, душата стои пред него и се обръща. Трето е знанието – разбира, че има избор извън нея, външен свят, върху който тя няма контрол. Влиза в друг портал.
Следва пътешествие през светове, всеки – привидно различен. Душата научава какво е опасност, кое е добро, кое - зло. Научава се да отказва на желанията, като ползва знанието си – има вътрешен свят. Отказва едно, избира друго – прави посоката все повече свой избор.
В последния показан свят виждаме елементи от предните. Привидно различни, „хилядите трансформации“ (според авторите) са всъщност един свят – личният опит на душата. Но тук има нещо ново – друга душа ѝ подава ръка. Изборът остава личен, но на базата на нейния опит плюс чуждия опит. Вътрешният свят е по-голям – душата открива приятелството. Следващият свят е светът на приятелството.
