На един черен път, виещ се по отвесни скали, един шофьор минава покрай стопаджия и го качва при себе си. Той обаче не подозира, че този стопаджия не е обикновен човек, а е нещо много повече. Кратък, но запомнящ се филм за (не)случайностите.
Този ултра късометражен филм, макар и кратък, успява да провокира много мисли около относителните понятия като съдба, бъдеще, съвпадения и изобщо елементите на „голямата мрежа“ над нас, в която всичко е свързано и случайности няма. Напомни ми за една сцена от Матрицата, където Нео бутна вазата при Оракула, секунди след като тя му каза „не се притеснявай за вазата“ и това постави фундаменталния въпрос дали всъщност подобни изказвания за бъдещето предвиждат или предизвикват въпросното бъдеще. Въпрос, който и до ден днешен търси отговор, макар че според мен все повече хора подсъзнателно вече са го намерили и не го мислят. И този въпрос е част от висшата житейска хармония, за която едни се борят, а други несъзнателно нарушават (пресен пример за такива са събитията от последните дни, свързани с Ботев е идиот). Но както и да е, това не е толкова важно. По-важното е, че и този филм само за 2 минути успява да навлезе дълбоко в аналитичната ми мисъл и да провокира разсъждения по много теми.
