Sahar @ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.BG

С илата на киното се проявява най-силно тогава, когато чрез художествения разказ ни предава жив истински проблем от обществото ни, който съществува отдавна и за съжаление няма открито универсално решение. Най-малкото като се почне от дефиницията на проблема – всъщност той е, че мюсюлманите имат отживели разбирания или че западния човек не е достатъчно толерантен за културното разнообразие? Едните и другите умело отклоняват дебата между двете тези, а потърпевши в крайна сметка от пасивността на човечеството да превъзмогне по един или друг начин проблема, са хора като Сахар – онези млади хора, които нямат нужда от този жесток framing на мисленето и първичността им, за да се чувстват добре.

Толкова е човешки този филм. И толкова жесток. Семплият и чист кино език на Alexander Farah, което е характерно за канадската школа като цяло, поддържа зрителя на лека дистанция от историята. Гледната ни точка за случващото се тръгва от охранителна камера и полицай, който започва с думите „Tell me what happened?”, което сполучливо създава напрежението на интригата. След това минава през брата на Sahar, който макар докрая на филма да загатва преосмисляне и може би промяна на възгледите си, всъщност без да се налага Farah да ни гради сложен образ, с игнорирането на обаждането в 4ч, ясно показа в кой лагер е. Липсата на човек от семейството, който да е на вълната на Сахар, логично доведе до това тотално фиаско. Толкова истинско. Всеки един персонаж е значим герой в тази история.

Филмът е победител на 5 световни фестивала и номиниран на близо 15. Това е добър знак, защото макар и да няма ефективно решение за установяването и разбирането на свободите на личността, културата отново се доказва като най-добрия способ за споделяне и сближаване на гледните точки за света на различните народи, при това чрез киното, който е най-достъпния медиум. И впрочем, абстрахирайте се от персийския език (на който Сахар (sahar) означава Магия), и се замислете около вас дали отношенията между близките са в универсален баланс, защото в България знаем не една и две истории за тежкия балкански характер унищожил много семейства и предначертал безброй съдби предимно в посока „каквото и да е, само да е навън“ – концепция, която може да има катастрофални последици за неопитния, наивен, току що напуснал семейството млад човек.