Един ден се състои от 86 400 секунди. Всяка една от тях съдържа безброй избори, възможности, решения. Само една от тях се превръща в реалност. Seconds обаче не е филм за времето. Той е история, в която може да се види дефиницията на човешкия живот.
Доста време умувах дали Seconds е романтичен или клони повече към философски. В тези скромни, непрофесионални две минутки, небезизвестния Marko Slavnic успява да вкара впечатляващо много неща, които, свързани по определен начин, успяват да обяснят принципа на социалния живот. А социалният живот е фундамент на всичко, защото от него зависи до голяма степен как ще се оформите като личност. Един правилен контакт на правилното място би могъл да промени из основи живота ви в благоприятна посока, а разбира се грешният контакт би могъл и да ви вкара в много сериозен филм. В общи линии това е определението за обществото, наблюдавайки го от гледната точка на участващ индивид. Ежедневните сблъсъци с хора и начина, по който ги отработваме, до голяма степен, формират и посоката, в която ще се движи живота ми. Или я променят.
А ето го и проблемът във филма - дали винаги действате в такива ситуации?! Смелостта (в България по-скоро нахалството) е недоказана, но утвърдила се формула ако не за успех, то поне за по-добър усет от другите, към невидимите, но реални възможности.
В крайна сметка, реших, че в дългосрочен план романтичен е по-доброто място за филма, не за друго, а защото тези, които търсят предимно философски, със сигурност са минавали и през тази тема за времето и възможностите. Току виж, филмът може да има благотворно влияние върху някоя свръх романтичка, която не прозира собствения си страх да действа, а не да мисли. Всеки познава поне една такава иначе страхотна приятелка.