Докато в нашия модерен свят, проблемите на ежедневието са от най-различен характер и в повечето случай не са фатални, то по някои земи, целта на деня може да се сведе до това ще успеят ли да си набавят чиста вода. И така цял живот... Този филм трябва да го гледате!
Организацията направила всичко това възможно се нарича благотворителност: вода. Което звучи нелепо. Всеки има достъп до вода, нали? Това е толкова естествено, че дори не се замисляме. Преди този филм и аз не осъзнавах какво гигантско значение има водата за цивилизацията, която сме развили и всички останали удобства, които приемаме за даденост. Мисля, че имаме прекалено високо мнение за себе си. Не може нации, които твърдят, че са най-напредналите, най-цивилизовани и с развити хуманни ценности да не обръщат внимание на съседите си, чийто жители отделят часове само за да могат да си налеят мръсна вода.
Интернет обаче променя много неща. Едно от тях е, че на хората всекидневно им се напомня, че не са сами. Много отдавна не е имало нищо освен наше село и тези наоколо, най-много да отидеш до големия град, където има по - голям пазар. Днес живеем със съзнанието, че в Русия някой се напива, в Африка някой умира от жажда, на Уолстриит някой прави милиони без да си мърда пръста, а в Япония някой работи по машините от Терминатор и Матрицата. Знаем, че живеем на планетата Земя, която е кръгла и освен нас има 7 милиарда души. Дори да не можем да си представим колко много народ е това, знаем че не сме сами.
Следващата стъпка е действията ни да отговарят на това осъзнаване. Както казват в Occupy Love - "обичащия знае, че колкото повече има за теб, толкова повече има и за мен". Достатъчно сме се разделяли, цепили и разграничавали от други хора по ред смислени и безсмислени причини. Но има неща, които са "класики". Важат за всеки индивид, където и да се намира, в каквото и да вярва. Всички пием вода, ядем, обичаме и умираме.
Образованието е ключово тук. С правилно образование децата ни ще търсят как да обединят, а не как да разделят. Тепърва следва да ни ударят проблеми, които са се засилвали още от началото на миналия век. Ако дотогава не се научим да си помагаме и да живеем заедно, това ще е краят. Но водата е успяла да разцепи кастите, значи има надежда.
