Serena
РЕЖИСЬОР RODRIGO GARCIA  •  ПРОДУЦЕНТ WIGS
САЩ / 2012 / 12'
Serena е монахиня и за пореден ден е в църквата, за да се изповядва. Отеца я изслушва с раздразнение, защото изповедта й е основно за неща, които далеч не носят тежест на грехове, до момента, в който не чува нещо, което ще промени живота му.
S erena е филм, разкриващ в дълбочина природата на изповедта като субект в човешката култура. А тя е особена... От една страна е строго обкована от правилата на Църквата, защото и двамата са в позицията на нейни представители, от друга страна това е дълбоко интимен момент между един мъж и една жена, в който има само една единствена преграда – решетката между тях. С това бих добавил и още нещо – този момент е изолиран от реалността. Той е там, защото е длъжен да я изслуша, тя е там, защото има нужда да направи едно признание и нищо друго в този момент няма значение.
 
В хода на филма, си задавах разни въпроси, които са логични и вероятно ако запознат представител на Църквата ги чуе, ще ми даде логични отговори, но дали?! Защо монахините нямат право на интимен живот? Ако Църквата прокламира вярата в Господ, респективно и относителното уважение към Живота, защото Господ е Твореца, то защо Отците, монахините, игумените и прочие църковни длъжности са подложени на себе отрицание като им се налага административна забрана да правят секс? Оттук изниква втори въпрос – правилно ли е да възприемам подтискането на сексуалната енергия като себе отрицание? Защото ако не е правилно, то все пак подтискането на тази енергия (чрез която хората се създават) не нарушава ли духовния баланс на човека, което не би трябвало да е цел на Църквата? Или предизвикателството е да се намери този баланс?
 
Запомнете тези въпроси, защото след малко ще ви потрябват отново. Преди 6 месеца имах честта да разговарям с бивш възпитаник на Духовната академия, който е живял в немалко манастири, разговарял е с доста духовници и ми разказа неща, които не очаквах да чуя. В Църквата има много секс, в мъжките манастири има много случаи на секс между мъже, отделно наскоро в Сърбия стана скандал след като един владика се оказа, че прави секс с младо момче... Всичко това се случва много потайно, а дори да се разчуе, информацията много рядко излиза извън църковните среди (неслучайно). И сега да се върнем на въпросите. Ако все пак масово се нарушават тези написани правила на Църквата, то какъв е смисъла от тях? Дали не е умишлено, за да се вмени автоматично чувство на вина и греховност у всички духовници? Ще направя един паралел. Всички българи си знаем, че масово заплатите не отговарят на договорите, за да се избегнат високите осигуровки. Вие нали не си мислите, че държавата не знае?! Точно това е целта! Защото създавайки условия за подобни прекрачвания в сивата икономика, ризите на всички фирми става кирливи, което ги прави зависими от волята на държавата косвено и по-важното – законно! Защото неизрядните фирми са много по-лесни за манипулация или заличаване с цел обслужване на нечии интереси, отколкото тези с чисто досие, които ще надигнат вой ако държавата ги пипне.

Дали нещо подобно не се прилага и в Църквата? Защо? Какъв е смисъла? Къде е Църквата днес?
SUBSCRIBE
АВТОР Юлиян Спасов
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+