В поредния страхотен късометражен филм на Bram Schouw ще станем свидетели на духовното и емоционално израстване на група млади хора, които решени да предизвикат съдбата, преживяват нещо напълно неочаквано. Sevilla!
В
изуално наситен с цветове и затрогващо написан сценарий, Sevilla е обяснение в любов към живота и всички негови било то добри или лоши стечения и обстоятелства. Това е филм, който напълно доказва тезата, че чрез една простичко написана идея и богат набор от визуални и технически средства, пак е възможно да се създаде филмово произведение на изкуството, което да завладее и въодушеви зрителя напълно. Защо мисля така? Защото съм привърженик на идеята, която споделя и великият Луи Мал, а именно, че истински зрелият кинотворец разчита повече на емоцията във филмите си, отколкото на идеите. И Sevilla прави точно това – наред с Impasse, Bram Schouw отново дава предимство на чувствата пред разсъжденията. И този похват се ползва като ехо, защото той се проектира първо върху персонажите и тяхното поведение, а след това се предава и върху зрителите.Други елементи, които заслужават внимание са заглавието на филма и присъствието/значението на реката.
Заглавието не е случайно, защото на мен лично ми напомня за “Бразилия” на Тери Гилиъм. И в двата случая става въпрос за място, където несбъдналите се мечти и копнежи могат да се материализират. Севиля недвусмислено изпълнява ролята на пространство, където нещата са такива, каквито ние искаме да са, а не такива, каквито понякога ни повелява животът. Заглавието загатва и основната идея на филма. Волята да преживееш една трагедия, да я загърбиш и да продължиш напред към бъдещето. Напред, където си по-силен и по-несломим.
Ролята на реката е също много интересна, защото е с двойствен характер. От една страна тя е трагичният катализатор, а от друга се явява като елемент, чрез който персонажите се пречистват от натрупаната болка, с която е трябвало да живеят досега. Защото животът прилича на река – тя е вечно движещ се, вечно променящ се механизъм, който или удавя човека, или го пренася към нови, непознати брегове…
В дни, в които киното е масово използвано средство за оригиналничене, което накрая често се изродява в пошла отегчителност, Sevilla се изправя като рядък кино документ, който показва семплата красота на нашето битие, изпитанията, които Съдбата понякога ни хвърля, и борбата, която се налага да водим за правото на щастие и душевен мир.
