Едно малко дете живее с голямата си сестра, която е и голяма гаднярка. Положението не се подобрява от чудовището, което живее в банята. Една страшна приказка, разказана с помощта на детски рисунки в негатив, което само по себе си е достатъчно интересно.
Напоследък има все повече филми, в които става въпрос за страх. Какво е общото между тях? Ами нещо, което всички знаем, но малко прилагаме. Когато се боиш от нещо трябва да се изправиш лице в лице с него. Каквото и да се случи, няма да е толкова страшно, колкото нашето въображение го е правило. Това е така, защото хората наистина имат доста силно въображение. Е, някои. Децата със сигурност. Много добро впечатление ми направиха рисунките на момчето. Освен всичко останало, те също го отличаваха и го правеха различен.
Положението с различните хора в обществото е много тежко. Държим се както голямата сестра едни с други. Няма толерантност, няма опит да се разбере мнението на другия. В най-добрият случай няма да обръщаме никакво внимание на останалите, защото просто не ни пука. Но това не е решение, това е отричане на проблема. Защото всеки е различен. Вътрешно всеки се бори със собствените си страхове, имаме свои чудовища, които взимат от нас я коса, я нерви, я нещо друго. И въпреки тези различия, много повече неща ни обединяват. Като например, че всички сме различни. Заедно трябва да намираме решения, защото когато вали, не вали само на един покрив.
Не вярвам някой да не се е изкефил на края на филма. Хем момчето си намери приятел, хем надхитри голямата си сестра, която честно казано си го просеше. Понеже филмът е съвместна продукция на Мексико и Канада, ще ви помоля да си представите нещо. В Канада всички са мили и добрички, живеят си учтиво и в мир, все едно са малко дете. В Мексико е съвсем друга история. Там има наркотици, банди и контрабанди, престрелки абе... чудовищна работа. Тогава как мислите, в къщата, която метафорично би била Северна Америка, коя е гадната шумна сестра, която се бърка навсякъде?
