В днешния забързан свят, когато човек търси любовта и не я намира, може да се окаже, че „знаците“ са били винаги до него. Филмът Signs на Peter Hughes разказва за един интересен начин, по който да изразиш силни чувства и да разбиеш рамката, в която живеем.
Рутината – алармата сутрин, корн-флейкс за закуска, метрото, 9-те часа работа, отново метрото и си лягаш. На следващия ден същото. Жалкото, че това е животът на безброй много хора пръснати по целия свят (даже, по-скоро, по „белия“). Конкретният филм е сниман в Мелбърн, Австралия, но същата картинка може да бъде наблюдавана в офиси сградите във всичките метрополиси.
Режисьор е Peter Hughes и филмът е един от петте участвали в Schweppes Short Film Festival от 2009-та година. Интересното за този фест е, че Publicis Mojo, чиято е идеята за организацията, са от Нова Зеландия, но общия им проект е насочен към Източна Европа. Аз си спомням, че по-телевизията даваха по 30-45 секунди от тези видеа и беше реклама на Schweppes. След това се разширява из цяла Европа и за същата година тази история се превръща в топ 5 на най-гледаните видеа в YouTube.
Диалог (в нормалния смисъл на думата) няма почти никакъв, но двамата главни герои общуват, чрез бели листове хартия, върху които е написано това, което искат да изрекат. Мъжът (Jason) е току що дошъл в големия град и търси също толкова голямата любов. Около него всички са се превърнали в роботи, които градят икономиката и там няма място за човещина. В един от малкото моменти, в които той се смее естествено, колегите му в офиса се възмущават от това и един от тях използва красноречивото “Шшшт”. Тези неща го депресират и той не намира смисъл сутрин да стане от леглото и затова му е толкова трудно да го направи с желание. Той е срамежлив и е непосилно за него да завърже разговор, с която и да е от срещуположния пол. Това проличава дори, когато с мистериозната и красива Stacey от съседната сграда започват своя „офлайн чат“ и листа, с който иска да я покани на среща, му е трудно да го покаже, че даже има клиширана сцена, където той е пред огледалото и се чуди как да го направи.
Ако трябва да съм честен има доста клиширани сцени и кадри, но те стоят много добре в този контекст и избистрят посланието, което този филм иска да отправи. Нестандартният начин, по който двамата комуникират седи като една цветна щриха в сивата картина около тях. Той е прост, но разчупва леда отвсякъде, колкото е и прост начин на снимане на този филм – една камера, кадри на точните места, емоционална музика и на няколко места продуктово позициониране. То тук не дразни, както ни дразни в българските сериали, защото е на много малко места, а и все пак фестивала е спонсориран от безалкохолната напитка и като цяло за всички е “win-win situation”. Задължително и за кинаджиите да участват в този конкурс е било в кулминационните моменти да присъства „Шшшт“, защото това виждахме по телевизиите като реклама на Schweppes.
Филмът е една красива, късометражна, романтична комедия, която препоръчвам на всеки, който е потопен в динамичния офис живот – може да го гледате в обедната почивка или докато се движите с градския. Така „знаците“, може да се окаже, че са точно били винаги под носа ви, както Stacey е била за Jason. Струва си повече от Signs с Mel Gibson, това споменах ли го?
АКО ТИ ХАРЕСВА Signs, ПРЕПОРЪЧВАМЕ ТИ ДА ГЛЕДАШ И...
PapermanКакво може да се случи, когато най-малко очакваш? Какво може да промени само един човешки поглед? Как любовта може да съживи и най-неживата природа и да накара хиляди хартиени ракети да полетят? Анимацията, която докосна 10 милиона души за 5 дни.JOHN KAHRS / САЩ / 2012ИГРАЛНО КИНО / РОМАНТИЧЕН
