Един кратък филм, който казва много. Ще обърнете внимание на малките неща, които изпускаме, защото си мислим, че едва ли не ще живеем вечно и ще има време за тях. Истината е, че може и да няма. Затова всеки момент трябва да бъде изживян напълно и с всички сетива.
В забързаното ежедневие не винаги обръщаме внимание на детайлите. Забравяме, че без тях няма как да има, пък камо ли да видим, по голямата картина. Тъй като сме сайт за кино, можем да кажем, че усещанията и моментите, за които става въпрос, са пикселите. Какво изобразяват те обаче? Сигурно е различно за всеки.
Щастието не е цел, а моментно състояние. За цел може да си поставим всичко. Най-добре да е нещо градивно, но това не е задължително. Хора всякакви... Според мен не е толкова важно къде си, а как си стигнал дотам. Защото пристигането на последната гара не е сигурно. Какво ли не може да ти се случи. А ако живееш така, сякаш всеки миг може да ти е последен... Само да вметна - това не означава да си безрасъден или да си харчиш всичките пари или да не правиш нищо с дългосрочен план. Значи да се наслаждаваш на информацията, която получаваш от сетивата си. Докато я има, значи си жив, значи слънцето грее, има хора около теб и ти дишаш. Това във вселенски мащаби си е цяло чудо.
Казват, че хора, загубили някое от сетивата си, развиват останалите по-добре. Може и да е така. Аз нямам намерение да ослепея, за да чуя как шумят листата. Или да оглушея, за да видя веселието в полета на птиците. Този късометражен филм е нещо като порив. Да изследваме сетивата си, а чрез тях и света, който непосредствено ни заобикаля. В него е смисълът. Иначе минаваме като влак през полето. Без да спрем дори за секунда, колкото да забележим красотата във всичко. Източните философии казват, че природата е учител. Ако наблюдаваш достатъчно внимателно, ще получиш отговорите, които търсиш. Дори още да не си разбрал въпроса. От опит мога да ви кажа, че е вярно. Дори науката го осъзнава напоследък.
