С монолога си Evie описва различните форми, които приема времето в личната й история - неловки моменти, връзки, промени, помъдряване, страдание. Определено най-лошото качество на времето е, че изтича безвъзвратно за всичко и всеки.
Н
икога не започвайте филма си с изтърканата аларма за ставане … Защо пък не?Snooze Time, написан от Matthew Harris, е страхотен филм, целият осмислен от наратива на главната героиня, която разказва по увлекателен начин за пътя с половинката й.
Evie се събужда до гол мъж с дълга коса, бирени бутилки се мотаят по пода, часовникът, пропищял преди малко, се вижда точно до препълнения снощен пепелник... рошаво и разхвърляно утро - това ни се показва в краткото време до следващата аларма. Замисляли сте се всъщност за типовете отминаващо време - бавното и протяжно в най-неподходящите моменти; времето за почивка, например, отминаващо наистина най-бързо, по дяволите! А представяте ли си понякога остаряването или времето, нужно за едно примигване?
Създателите на лентата използват лесни за разбиране думи с много силен смисъл, без висока философия и високопарни излишности. Слушаме просто една история - размишление. Двамата главни персонажи ни стават много симпатични и някак близки... Е, все пак набързо прекарваме целия им живот заедно с тях.
Може би се сещате за пълнометражния филм ‘In Time’ (2011) с Justin Timberlake и Amanda Seyfried. Историята на режисьора и сценарист Andrew Niccol ни потапя в свят, в който времето е най-ценната разменна монета, буквално е живот. В Snooze Time, до голяма степен, времето също се материализира като своебразен спътник в живота ни, приемащ различни форми и характеристики - времето вече не е просто отминаващо и дистанцирано от човешкото, а то е многопластово, гъвкаво и в същото време някак разбираемо.
Относно заснемането режисьорът Ivan Barge разказва: “...Всички елементи разказват история, сами по себе си са безсмислени, но заедно показват пътя нататък. Това е особено разпространено в монтажа на статичните кадри, където всяка постановка - комбинация от дрехи, предмети - от книгите, през компютрите, до лепенките - трябва да отвеждат към конкретно време”. Финесът на изпипаната идея се отразява по всеки елемент от обстановката.
Думите и картините насочват към интригуващи въпроси и към познати размишления - защо времето да има какъвто и да е смисъл и как понякога усещаме, че живеем във вчерашния ден, а светът около нас вече е продължил напред.
