Paul Auster е казал: Светът се управлява от шанса. Случайността е навсякъде и по всяко време в живота ни. Тази идея намира интересно въплъщение в появата на нещо, което ще извади служителя на една слънчева база от дневната рутина.
Това е поредния свръх сюреалистичен филм в късометражното кино, който ще запомня с няколко неща. Първо, фантастичен свят е нереалистичен. Кой може да живее на такава слънчева база с тази НЕНОРМАЛНО яка гледка?! АЗ!!! В мечтите ми... А и зависи от цената на квадрата, защото имотите с такива гледки са си скъпи. Дори движимите... Второ, пак в този фантастичен свят, си припомняме за едно от най-големите имена в киното, прието за тертип от хиляди актьори до днес – Чарли Чаплин. Очарователно е... Трето, картината е много красива, но нея няма какво да я коментирам.
Идваме на сюжета... Аз първия път като гледах филмчето видях „Първо трябва да загубиш нещо, за да го оцениш!“, което малко не съвпада с това, което Paul Auster е казал, но е също толкова силно. После се замислих, че появата на това куче е на практика „random shit”. Този random го изкарва от рутината му и променя живота, излизайки от планировката. Така както утре може да ви блъсне кола и да се влюбите в шофьорката, защото макар и допуснала такъв инцидент, той е случаен, а не умишлен, освен това е много яка. Така както може да си намерите бегче коз на улицата, да се решите да пробвате и оттам живота ви да се промени завинаги. Така както може случайно да си пропуснете спирката на трамвая и на следващата да се срещнете със стар приятел, от какъвто точно в този момент сте имали нужда... Интересно е... А Stray определено е готино филмче с идея!
