РЕЖИСЬОР, ПРОДУЦЕНТ И СЦЕНАРИСТ ADAM BEN-DROR
Технологичната мисъл на Adam Ben-Dror се проявява в интересно приспособление. Две златни рибки общуват пред смутения поглед на кучето Айнщайн.
П
ри по-внимателен „прочит” на „The Abovemarine”, може би у някои от зрителите ще изникнат въпроси от етично естество. Разбира се, мнозина биха казали, че животното не притежава разсъдък; че не е в състояние правилно да оцени положението си; че за него няма значение как ще се предвижва в пространството стига основните му нужди да са задоволени – какъвто изглежда е случаят с Педро и Хосе.Перверзията, казват, била човешко поведение, отличаващо се от нормалното. Кой обаче дефинира „нормалното”? Може би мнозинството хора? В едно техноцентрично общество, в което досегът на човека до природата и реалността въобще е все повече опосреден от монитори, ЛСД дисплеи, плазми, тъчскрийни и други екрани; от обективи, списания, социални мрежи и всевъзможни залъгалки – на симпатичното изобретение на южноафриканеца Adam Ben-Dror би се гледало като на нещо гениално; на критиката срещу него, изхождайки от по-горе зададения опит за дефиниция – като на своего рода перверзия.
В тоя ред на мисли – аз, като един перверзник, си поставих въпроса за уместността на настоящия – така да го наречем – експеримент. Не е нужно човек да е веган, екоцентрик или екстремист, за да го подведе под общия знаменател на безсмислените човешки прищевки; на вездесъщия за техноцентричното мислене принцип, че ако едно нещо може да се изобрети – то се изобретява. Принцип, който като че съжителства в относителна хармония с финансовата ефективност на капитализма, която върви преди – а твърде често и за сметка на – всичко друго.
Златните рибки имат съмнителната привилегия да са харесвани от хората заради специфичната си пигментация. Това предопределя декоративната им съдба през последното хилядолетие. Вмешателството на човека е стигнало дотам, че да създаде видове, неспособни да съществуват извън домашни условия. Дали един ден няма да се превърнем в декоративни хора?
