The Awareness @ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.BG

П ри късометражното кино имаме онези кратки ситуации и сюжети, за които знаем, че никога не биха могли да бъдат направени в пълнометражни версии.

А имаме и онези, при които сценаристът спокойно е можел да подхвърли разни допълнителни елементи за "пълнеж" покрай основното и да запълни 80 минути екранно време, но... е избрал да не го направи. Това е и случаят с The Awareness. Сценаристът Henry Dunham, за когото това е и режисьорски дебют, е избрал да сведе историята до същината й и да изгради от нея интригуващи 16 минути, в които напрежението непрекъснато ескалира.

Не, че преди не сме чували фабулата за свръхинтелигентния компютър. Наскоро го гледахме в номинацията за Оскар "Her", преди това на практика разруши света в "Заразно зло"... Това обаче съвсем не означава, че The Awareness няма с какво да ни изненада. Тук залогът е изключително висок, а въпросът е съвсем елементарен: На кого вярваме? И в типичния стил на трилъра, кадрите ни показват именно онези елементи, които ще ни подведат, докато накрая останем излъгани. И това страшно ни харесва.

Друг силен елемент на сценария е, че активно играе с вече изградените асоциации и стереотипи за персонажите. Филмът няма време да ни даде предисторията им, но това не е и нужно - достатъчно други филми сме гледали, за да може когато ни се подаде загатването, че чистачът е далеч по-интелигентен и образован отколкото се очаква от длъжността му, ние веднага "кълвем", решаваме, че е най-малкото бившо ченге и доверието ни в преценката му скача.

The Awareness е поредния филм, който ни показва колко лесно манипулируеми са хората, когато правилните елементи са налице. Катастрофата във филма е резултат от само 2 елемента: глас, който персонажът познава и на когото е свикнал да се доверява; и това, че човекът със съвест изхожда от позицията на отговорност към другите.

Тук разбира се лесно можем да се досетим, че има и трети елемент, който нарушава достоверността на филма, а именно, че създателят на програмата, дори и под заплаха, по някаква странна причина така и не споменава незначителната подробност, че машината ВЕЧЕ е пусната за тестване. Но да не издребняваме.

Актьорите играят толкова достоверно, че е лесно да се потопим в ситуацията и такива сюжетни пропуски правят впечатление едва след края на филма. Ако изобщо. Всъщност нещо, с което много режисьори правят компромис са именно актьорите и в името на бързата реализация на продукцията се примиряват с посредствени умения. Много отлични сценарии са намерили смъртта си именно така. Наскоро гледах как в едно предаване Maryl Streep беше предизвикана да импровизира и да изчете готварска рецепта по вълнуващ и еротичен начин и, ще бъда честна, ако ми четат така рецептите - няма да излизам от кухнята. Това ме наведе на мисълта, че добрият актьор може да превърне и най-абсурдния сценарий в нещо гледаемо и решението да се инвестират време и усилия в намирането на подходящия човек е едно от най-правилните, които режисьорът/продуцентът може да вземе.

Но да се върнем на The Awareness. Това е един от най-увлекателно напрегнатите къси филми, които са излизали от известно време насам и Henry Dunham успешно се присъединява към листите на млади таланти, които ще следим.