РЕЖИСЬОР BO MATHORNE
Когато смъртта е на прага ти, когато страхът завладява теб и всички наоколо. Когато не знаеш отговорите или дори дали задаваш правилните въпроси. Когато тълпата е гневна и излива своята ярост. Минало и бъдеще изчезват, спомени и мечти са забравени. Има само страх.
Б
ез съмнение това е доста тъмна анимация. Представено е малко градче, където хората живеят в страх. Не от нещо конкретно, а защото свещеникът им проповядва да се страхуват от Бог. Още тук виждаме, че нещата няма да свършат добре. Религиите проповядват любов и всеки, който ги използва по друг начин има лоши помисли. Сещам се за средновековието, когато са изгаряли вещици. Без разумни доводи, просто от страх. Това не е естественото състояние на човек. Той се е развил, защото когато не разбира нещо, любопитство го е човъркало отвътре. Не го е изгарял ритуално.Едно такова общество е нездравословно. Всеки се изолира със собствения си порок. Комуникация няма. Но анимацията плаши и с още нещо. Такива общества не са останали в миналото. Съществуват и днес. Просто хората се страхуват от други неща. Ще изкарат ли достатъчно пари? Ще ги уволнят ли от работа? Ще могат ли да си намерят друга? Ще се разпадне ли икономиката ни? Действителността днес е, че ако имаш глас и го използваш, може да те отхвърлят от обществото. Както пича с китарата. Заслушайте се в песните му. Той явно не се страхува от смъртта. И няма нужда - тя не посяга на никого. Може би затова има различен поглед над библията. Когато хората се страхуват не мислят трезво.
Религията и вярата не могат да бъдат насилени отвън. Те са преживяване, което трябва да дойде от душата. Въпреки това хората в селцето се молят Бог да ги повика и да ги поведе. Чувстват се безпомощни, безгрешни. Както се казва, за да промениш света започни със себе си. Защото ето какво става, когато ни завладеят демоните - превръщаме се в животни и се нахвърляме един върху друг. Всъщност животните са по - цивилизовани от това, но схващате смисъла.
Питам се защо ли в заглавието пише "евангелие". Те ни показват как да живеем. Специално това, обаче, може би е обратното. Разобличавайки свещеника като лош водач трябва да се замислим накъде ни водят нашите лидери. Дали проповядват мир и разбирателство или искат да ни уплашат, за да ни контролират по-лесно? Отговорът си е страшничък. Зависи кого питаш де...
В крайна сметка от този филм се опитвам да извлека смелост. Смъртта не е толкова страшна - в душата й имаше светлина. По - страшен е свещеникът, който проповядва омраза и държи револвер в библията си. Винаги ще има такива хора, въпросът е да се научим да не ги слушаме. Комуникация, любов и разбиране, това е отговора. Иначе - мрак.
