Един учен работи в банка за сперма. Той е средностатистически мъж на средна възраст без развити социални умения за сметка на знанията, които притежава и доста срамежлив. The Banker е една сатирична приказка за проблематиката на днешния свят.
Michael Sheen създава този късометражен филм като измислена ситуация с измислени герои, но всъщност поставя много интересен въпрос на дневен ред и това още през далечната 2005 година. Въпросът не е в самата ин витро процедура, която ако преди беше поставяна под въпрос, то днес във всяка страна ежемесечно хиляди жени се подлагат на това. Въпросът, който се съдържа в The Banker е доста по-дълбок и това личи в кратките сцени с мъжете и жените в клиниката, чиито разговори са сведени до това да обсъждат какви деца искат, все едно играят The Sims 2… Туиста (идва от twist на англ. – обрат) с учения е черешката, но цялостно филма онагледява следното – мъжете хвърлят сперма, жените я приемат, а между тях седят сума хора, учени, апаратура, обработки, институции. И някакси доста бързо това вече е нещо нормално за хората и те вече обсъждат дали да бъде с дръпнати очи, с тъмна кожа или с дълга пишка.
Шамарът, който филмът зашлевява накрая, не просто оправдава лекото напрежение, което сюжета поддържа отначало, ами е достатъчно силен, за да предизвика последващи мисли у зрителите и това да направи The Banker от онези филми, за които ще развате на приятелите си някой ден. Може би по-неприятният ефект е, че би повлиял на жените, които са обмисляли възможността за ин витро процедура в негативна посока. Разбира се, в банките за сперма работят доста повече хора и със сигурност административната организация не допуска подобно ....... не съм сигурен, че престъпление е правилната дума. От друга страна, няма невъзможни неща и The Banker го потвърждава. Във всеки случай, това е просто филм.