Какво е Бог и как може да достигнем до божественото провидение? The Brain Hack ни вплита в разкриването на божествената частица, внедрена дълбоко в нашия мозък и пътят, по който може да достигнем до нея.
В най-общ план сюжетът проследява историята на двама студента (по филмово изкуство и компютърни технологии) в опита им да създадат невиждан досега филм. Целта на филма е да провокира зрителя и да подбуди състоянието, което непосредствено да ни разкрие божествените послания, образи и свръхсетивни известия. Перфектният симетричен образ, съчетан със звук и цветове и какво е неговото влияние върху мозъка ни. Основната цел – да се изведе стимулацията и податливостта на мозъка към религиозния опит.
Всичко започва с простия въпрос: Искаш ли да направиш най-добрия филм правен някога? Сюжетът ни въвлича в една напрегната игра, водеща до въпросите за реалността на божественото провидение, връзката между науката, изкуството и религията, както и способността на индивида сам да достигне до свръхестественото.
В тази майсторска игра се вплита и проучването на множество религиозни символи, както и исторически фигури достигнали до „свръхчовешката” истина за Бог. Страхът се явява медиума или търсеният ключов компонент при разкриването на тайните пътеки, през които трябва да премине човек, за да достигне до състоянието, в което провидението да се разкрие в своята пълнота.
Комплексното предаване на наратива експлицира въпроси като: до каква степен изкуството сътворено чрез прецизността на науката може да подбуди божествени или свръхсетивни видения и може ли перфектният образ да бъде причината за божественото проявление?
Науката е изправена през множество питания, а мозъкът все така остава най-неразгаданата част от човека. Подходът на Joseph White в направата на филма е не само оригинален, но и оставя у зрителя питането – дали реално някъде из нашия мозък не се крие божествената частица? Поставянето на подобен проблем непосредствено извежда и обяснява цялата история на религиозните провидения като вид мозъчна малфункция, “brain glitch”. Филмът подлага под въпрос не само религията и ролята на църквата, но и възможностите на човека и достигането до познанието за света в неговата цялост, разкриването на онези скрити пластове в мозъка ни, които тепърва биват разгръщани, сакралното познание за битието, което в историята е било отредено за малцина, всъщност се крие у всеки един.
Една от многото оригинални идеи е за възможността на мозъка чрез провокацията и стимулацията му, чрез т. нар. хакване на мозъка да се достига до божественото привидение или God load.
Особено впечатление прави многопластовото разкриване на сюжета. В края на филма игралното действие се трансформира в документално, с което напълно въвлича зрителите в наратива и ги прави част от експеримента.
The Brain Hack е прекрасен пример за това как един филм може едновременно да провокира зрителя към въпроси, свързани с истинността на религиозния опит, възможностите на човешкото познание и в същото време да ни включи изневиделица в сюжета и протичащото действие.
Съвсем заслужено The Brain Hack печели награди в три категории от The British Horror Film Festival, а Joseph White е отличен в категорията за най-добър режисьор от Los Angeles Short Film Festival. Филмът е в официалната селекция на девет големи филмови фестивала от цял свят. Всичко това говори не само за филма сам по себе си, но и за дълбокия отпечатък, който той непосредствено оставя у зрителите.
