С участието на Keira Knightley, тази история ще ни потопи в сюреалистичната атмосфера на готическа приказка и ще ни разкаже за двама братя и тяхната серия неуспешни опити за самоубийство. Магическо, странно, атмосферно... експериментално кино!
Оригинално заглавие: The Continuing and Lamentable Saga of the Suicide Brothers. В сайта е съкратено, поради нетипичната си дължина.
От време на време обичам да гледам странни филми. Обичам да ме изненадват, да ги гледам с полу-усмивка и известна доза недоумение, след което да умувам и да откривам смисъл, в това, което току-що съм гледала. Обичам, когато в тях участват известни актьори защото: а) придобивам новооткрито уважение към съответния актьор, който очевидно не е приел ролята заради парите или славата б) сценарият явно все пак има послание или актьорско предизвикателство, защото той/тя не би си изгубил/а времето в нещо напълно безсмислено.
И така, мисля, че току-що ви обясних, защо толкова харесах The Continuous and Lamentable Saga of the Suicide Brothers.
Наистина, човек трябва да седне да гледа този тип филми с определена предварителна нагласа - че ще приема всичко такова каквото е и след това ще го оценява. След като веднъж се освободиш от оковите на очакванията и предрасъдаците – чак тогава си свободен да откриваш плюсовете на продукцията.
В главните роли откриваме Keira Knightley и авторите на историята, английските актьори Rupert Friend (“Pride and Prejudice”) и Tom Mison (“One Day”). Режисурата е на братята Arran и Corran Brownlee, които пък са работили над началните надписи на "James Bond: Skyfall".
Изобщо, говорим за екип от доказани професионалисти, събран на приятелски начала, а продукцията е чисто експериментаторство, страст и забавление. Нищо в нея не е взето прекалено насериозно и това създава една култова готическо–приказна атмосфера – от декорите, до гримовете, до тенденциозно елементарните специални ефекти. Прилича на сън – малко странно, малко страшно, малко забавно, но поднесено без да те пита какво мислиш по въпроса. То просто е това, което е и в крайна сметка ни напомня една от класическите иронии на съдбата: колкото повече се опитваш - толкова повече не става; но спреш ли да се опитваш – нещата се получават. Освен това е важно да внимаваме какво си пожелаваме.
Доста добро напомняне около Коледните и Новогодишни празници, когато всички сме се засилили с пожеланията и обещанията за новата година.
