Ранна английска утрин. Лорд Олсбри е дошъл на историческо място, където се е ляла много благородна английска кръв, за да се дуелира в името на честта си. Изведнъж се появява втори благородник. После трети. Четвърти. Английски хумор в една свежа комедия.
Има нещо очарователно в помпозното английско висше общество. Дори аристократи в речта си до последната сричка, те все пак са хора като всички други и нищо човешко не им е чуждо. Този контраст между изисканата реч и далеч не толкова изисканите им действия, мисли и чувства винаги е бил вдъхновение за комични истории, били те вицове, разкази или филми.
The Duel at Blood Creek следва същата традиция и с лек и добронамерен хумор осмива високомерното поведение и реч на някогашната английска аристокрация. Бонусът в случая е умелото преплитане със съвремието и актуалната в наши дни традиция да се правят театрални възстановки на ключови битки от Английската история на съответните исторически места. Което, ако трябва да сме честни, всъщност е извинение възрастни мъже да си играят като момченца с мечове и пистолети. В името на историята и традицията разбира се. ; )
The Duel at Blood Creek е английска продукция, което прави цялото филмче още по-очарователно - доказан факт е, че никой не може да се шегува с англичаните така, както самите англичани. Режисьор и сценарист е Leo Burton, който черпи предишния си филмов опит от продукции като "Hellboy II" и "The Hitchhiker’s Guide to the Galaxy", но в позицията на супервайзър на специалните ефекти. Работата му по по-големи продукции проличава по смелите шотове – кадри на зелен екран, кадри, заснети с кран и т.н., и въпреки, че има един основен принцип да не се опитваш да правиш малката продукция да изглежда като голяма (най-вече защото ужасно си личи и не изглежда добре), в случая това не дразни. Всичко е тенденциозно хиперболизирано и лично аз не можех да не се подсмихвам на величествената класическа музика, избрана да звучи като фон на цялата сценка, която дори и без помпозните персонажи, сама по себе си е доста абсурдна.
По принцип винаги, когато се правят филми, чието действие се развива в отминала епоха, се подхожда внимателно и към тясно определена аудитория, тъй като много хора са предубедени и не ги обичат по редица причини като достоверност, поведение, усетено като преиграност и т.н. Големият плюс на The Duel at Blood Creek обаче е, че нито за момент не се взима на сериозно, поради което в зародиш тушира всякаква подобна критика.
Като цяло продукцията ми достави голямо удоволствие (за което значителна заслуга има и актьорската игра), и по всичко личи, че аз съм само един от многото доволни зрители, тъй като филмът може да се похвали с много награди от фестивали из Европа и Америка, включително няколко награди на публиката и специална селекция на журито. Leo Burton борави добре със самоиронията и ако продължи да използва този си талант в бъдещите си продукции има сериозни шансове за успешна кариера в новото му поприще като режисьор.
