The Film Before The Film
РЕЖИСЬОР DAMIAN PEREZ  •  СЦЕНАРИСТ NORA THOES
САЩ / 2012 / 12'
През 1891 Едисон патентова кинетоскопа – първата машина, възпроизвеждаща движение чрез фотография. 4 години по-късно братя Люмиер създават кинематографа. Оттогава за 120 години, показването на заглавията в началото на всеки филм изживява истинска еволюция.
К иното е седмото официално изкуство, това сме го чували всички, кои са обаче останалите 6 няма да изброявам, защото това е доста субективна и тромава класификация. Реално погледнато, изкуство може да се намери в много неща, които не са включени като видео игрите, пластичната хирургия и т.н. Киното обаче е интересно, сравнено с останалите основни изкуства като архитектура, танци, опера, литература и други, защото първо е първото може би истински колективно изкуство и второ, защото е пряко зависимо от технологичния напредък на човечеството изобщо. В този ред на мисли, ако развитието на киното се разглежда като линия, то в нея има много дати, запомнени с постижения. Тези постижения се разделят на два основни вида – художествени от гледна точка на актьорска игра, режисура, сюжет, декори, и технологични – камери, видове осветление, монтаж.
 
Сами разбирате колко сложна материя е киното. И нормално... Това е изкуството, което създава собствени светове и често ги материализира. Титаник е бил почти построен за снимките на филма (не на 100% заради бюджетни ограничения). Люмиер, Едисон и Портър надали са предолагали, че това, което са създали ще се развие до такава степен, че да генерира десетки милиарди ежегодно, на милиони хора това да е професия, и на много други хора да влияе върху представите за живота. А също да прави мега известни определени личности. Има ли някой от вас, който да не знае коя е Джоли? Но не знаете името на съседите...
 
Това, което безспорно ме привлече в този документален филм е, че първо е построен семпло, но съдържателно, второ, синтеза на информация по темата е чудесен, с което и на най-апатичния човек му става интересна еволюцията на заглавията на филмите. Подобно качество на разказа може да намерите в The Accidental Sea. Гледайки го, все едно гледам през прозорец, а навън света еволюира на time lapse и си давам сметка, как всяко едно надграждане от страна на някои film maker без да подозира може да създаде нови течения в киното, които по-късно да обособят историята му. 
SUBSCRIBE
АВТОР Юлиян Спасов
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+