The First
РЕЖИСЬОР JAMES SWEENY  •  СЦЕНАРИСТ KATIE CHILSON
САЩ / 2013 / 13'
Едно момче изживява своя първи път с партньори и от двата пола в рамките на един ден. Това стечение на обстоятелствата ще го подтикне да си зададе някои въпроси и да вникне повече в самия себе си. Какво ще ни разкаже The First, изправяйки ни срещу предубежденията ни?!
T he First е филм, който определено въздейства. Дали е заради красивия и емоционален начин, по който е заснет, дали заради деликатната и интимна тема, която засяга, но след края нещо в мен се размърда неудобно. Мисля, че това е, което добрите филми правят. Изваждат те от твоя малък свят, потапят те в една напълно чужда история и въпреки това те карат да асоциираш със собствения си живот, разбирания, интереси, страхове, мечти, несигурности и т.н.
 
Една от най-силните страни на The First е, че не осъжда, не заема позиция, не дава отговори, но пък ръчка из една тема, за която в нашето така модерно общество всъщност изобщо не се говори. Нямам предвид хомосексуалните отношения. Става дума за драматичното лутане, което всеки човек преживява в опознаването на собствената си сексуалност, независимо дали тя от самото начало е ясно дефинирана. Какви са стандартите? Кое е редно и нередно? Какво мислят другите? Какво всъщност ми харесва?
 
The First завършва и с друго послание – в крайна сметка всички сме сами и просто търсим някой. Някой.  И всички искаме да бъдем по някакъв начин специални (“the first”). Да не бъдем забравени.
 
Точно тук се срещаме с истинската дълбочина на филма – освен сексуалността, The First, уж между-другото, засяга и темата за смъртта. Noël Carroll, (водеща фигура в света на философията на изкуството) преди години дефинира теорията, че картините, фотографиите и киното са израз на дълбокия психологически страх на всеки човек от така наречената втора смърт – страхът от това да бъдеш забравен. Освен със сексуалността си в тази възраст младият човек се сблъсква и с неминуемото осъзнаване, че годините летят и той рано или късно ще умре. Начинът, по който The First, за крехките си 12 мин. екранно действие, успява да преплете и двете проблематики, го издига до нивото на филм от наистина висока класа.
 
И като прибавим към това самата визия - естетически красивите кадри, в комбинация с добре подбраната музика – пишем на сценариста и режисьор James Sweeny пълна шестица (споделяна с кинематографиста Greg Cotten). И двамата са в 20те си години, така че близкото познанство с тематиката на филма е лесно обяснима, но майсторството, с което продукцията е реализирана ме кара да очаквам с любопитство следващите им проекти.
 
SUBSCRIBE
АВТОР Елена Рапонджиева
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+