The Last Ten @ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.BG

РЕЖИСЬОР И сценарист DAVID HIGGS • director of photography NICOLE HEINIGER

Великобритания / 2014 / 13'

Навън вали. Един мъж се прибира вкъщи. Двойка правят шумен секс. Втори мъж също се прибира, но чува разни неща. Трети мъж бяга гол по стълбището. Едно дете проявява прекомерно любопитство. The Last Ten е успешна интерпретация в стил Хичкок на една брутална история.

ТРИЛЪР
В
ИГРАЛНО КИНО

В късометражното кино, а и в киното изобщо, „Хичкок“ се е превърнал в нарицателно за специфичен стил, използван най-често в трилър жанра. Не толкова с хоръра, макар че това при много хора е първата асоциация. При Хичкок, фокуса е върху очакването на нещо да се случи (а.к.а. съспенс), а хоръра е следствие. Той много добре е усетил, че тази специфична форма на кино изразяване, добре разказана, може да окаже огромен контрол върху емоциите и вниманието на зрителите, контрол, какъвто малко други жанрове могат да постигнат.

Защо говоря за Хичкок?! Защото, последните години в късото кино се наблюдава бум да се реализират филми в неговия стил. Първата причина за това е, че в почти всички школи по кино, Хичкок и стила му е цяла глава в обучението, заради което е и вдъхновение за много млади кинаджии. Втората причина е, защото е яко. И трето, защото си играе с очакването и нервите на хората. Проблемът обаче е, че това не е стил за всеки, да не кажа, че е висш пилотаж в киното и изисква опит, прочетени книги и специфичен усет към изграждането на плътна, богата и достоверна атмосфера в кино разказа, тъй като тя е основа.

В този смисъл The Last Ten притежава много качества, които не само са го доближили до стила на Хичкок, но влиза в неговия стил, разкривайки ни света на дълбокия, пронизващ със всеки звук, трилър, в който се случва нещо ужасно, но е оставено на въображението на зрителите.

Така изглежда инсталацията, чрез която се постига плавното контролирано движение на камерата.
Защо The Last Ten е толкова добър филм?

1)      Заснет в един кадър, това вече променя изцяло усещането за историята. Времето в нея е абсолютно равно на времето в действителността.
2)      Кадъра на стълбището е страхотен, защото визуално внушава усещането за перспектива или дълбочина (предвид историята, по-скоро второто), а и защото позволява в действието да участват живущите във всички апартаменти.
3)      Всичко, което се случва в апартамента на последния етаж е невидимо за очите, но доста осезаемо за ушите. Това не е случайно. Звукът в The Last Ten е всъщност разказвача на случващото се. Това не е филм за очите, а за ушите.
4)      Нямаше кръв. Макар че всички можем да си представим колко кървава (може би) е историята зад вратата, визуално филмът запазва чистотата си. Това не е филм за очите, а за въображението.
5)      Лампата на 3тия етаж мигаше. Детайл, на пръв поглед незначителен, но ключов за изграждането на атмосферата, която трябва да е тягостна. Неслучайно времето навън беше такова.

Това са само част от характеристиките на филма, които могат да ви бъдат отправна точка в разбирането защо The Last Ten би могъл да бъде обект на цял учебен час по кино анализ. Толкова за кино езика. Сюжетно, филма е много интересен. Макар и да изглежда прост, всъщност е доста tricky. Усетихте ли, че „непознатия“, който влезе пръв в сградата всъщност не е убиец, а е мъжа на жената, която правеше секс на последния етаж. Голия мъж, който избяга е мъжа, с когото тя изневерява на „непознатия“. Тогава, кой е силуета, с който завършва филма?