The Mystery of Flying Kicks @ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.BG

Н ай-напред да отметнем очевидното - The Mystery of Flying Kicks е жесток филм. Начинът по който е направен – телефонната линия, анимацията, заигравката със снимки и клипчета – показва, че креативността на режисьора Матю Бейт като кинодокументалист е равносилна на тази на Роналдиньо като футболист. Ако случайно реши, че не му се занимава с документално кино (хвала на Ктулу, това съвсем, съвсем не е факт), в днешния свят със сигурност австралиецът ще се изхранва добре, правейки най-добрите реклами и/или обяснителни филмчета за цифровизацията на ефирната телевизия в Източна Европа.

Каквото и да кажем за подхода му към филма няма да е достатъчно, затова нека спрем. Вместо това да поговорим за самите висящи маратонки. Ей, т'ва е лудница. Определено мигах на парцали, когато във филма видях как кецовете по жиците в Америка и на други места по света вече са арт-форма, миризлив нещо-като-графити таг. По-тривиалните обяснения - гангстерска/нарко активност, отнета девственост, набити/убити хора също са достатъчно интересни.

Много ме е яд, че по времето в което Бейт е събирал телефонните обаждания и мнения за филма, не съм разбрал, та да му клипна и като ми звънне да му кажа как стоят нещата в България.

В моя квартал това го правехме само и единствено, когато толкова си скъсаме маратонките от футбол, че вече си жулиш палеца като риташ с тях. На път от игрището към вкъщи ги хвърляхме. Мисля, че и това като цяло е случая у нас – няма арт-форми – просто се скъсват и ги изхвърляш. Никой не ти ръкопляска, като на оня „артист“ във филма. Също така щях да му кажа, че тук съм виждал дамски обувки закачени върху жица на токчетата си! Представяте ли си какво умение е необходимо? Ше ми се хвалят нек'ви австралийци, американци .. пфу. С връзки всеки може!

Размислите ми за българските висящи маратонки и крайния извод на филма се обединяват в хипотезата, че просто е по-пинизчийско да ги окачиш на видно място, вместо да отидат в кофата. Убеден съм, че такива са повечето случаи и по-света и у нас, останалото е хипстърска претенциозност и градски фолклор.

И понеже кенефа на актуалната мисъл – някои всекидневни онлайн и печатни медии в България – до ден днешен плаши софиянци, русенци, варненци и бургазлии, които тръпнат от ужас като видят висящи вмирисани маратонки, аз искам да успокоя целокупния народ. Пичове, ако в България кецовете, които висят от кабели означаваха, че на близо се продават наркотици, аз щях да знам. Няма такова нещо. Дилърите и мутрите ни се сдобиха с gsm-и много преди 2009г. Извинете ме, отивам за един зелен адидас.