РЕЖИСЬОР Liam Saint-Pierre • ПРОДУЦЕНТ Dominic Wilcox
СЦЕНАРИСТ Liam Saint-Pierre
СЦЕНАРИСТ Liam Saint-Pierre
Предизвикай се. Остави инстинктите ти да те водят. Вдъхновението е навсякъде, носено на крилете на най-разнообразни идеи. Време е за нов прочит на "нормалното".
T
he reinvention of normal е една очарователна 8-минутна порция вдъхновение. За тези, които го търсят, разбира се.Точно към тази идея ни насочва Доминик – артистът, откривателят, дизайнерът – че жадният за вдъхновение, винаги ще открие източник, от където то да извира. Срещайки ни с част от своите причудливи творения, Доминик някак между другото ни предава ясни и ценни истини за живота: не чакай идеята да те сполети – предизвиквай се всеки ден да достигнеш до нова и съзидателна такава; научи се да разбираш инстинктите си и виж до къде ще те отведат; животът не спира да бъде цветен и забавен с края на детството ни – играй и провокирай творческото си Аз в играта; така или иначе разполагаме с ограничено време – нека оставим нещо след себе, макар и странно, макар и преоткривайки нормалното по ненормален начин.
А какво всъщност е нормално – това, което е прието от мнозинството от хората? Ако е така – това прави ли „нормалното” задължително по-добро от „ненормалното”? Някога се е приемало за нормално да бъдеш изгорен публично на клада, защото си червенокоса жена, например, и някой те е доносил в ерес, понеже е „чул” и „видял” нещо. Това е само един пример, от едно време, но абсурди се раждат винаги; като, особено често, абсурдът е продукт именно на схващанията за нормалното. Темата е всеобхватна и философска, не ми е цел да я разнищвам тук. Но това, което Доминик ни показва в нейния контекст е, че понякога, стига да решим – дори много често – излизайки от рамките на нормалното за дори най-обикновените неща в живота ни, можем да изненадаме и себе си, и света до какви открития ще стигнем.
Доминик е щастливец. Не само, защото следва себе си, но и защото има обичта и подкрепата на родителите си. И все пак, първото като че ли е с по-голяма тежест. Макар всеки да знае за клишето „бъде себе си”, не са много хората, които: първо – са поели Пътя на себеоткриването; и после – отстояват себе си в Него последователно и с усмивка. И разбира се – с вдъхновение. А тайната за него е може би като тайната за щастието – изворът му е в съзнанието на търсещия го.
