The Writer е драма, която визуално се изразява по необичаен начин – фоторазказ в движение. Макар и да изглежда недотам интересен за окото метод, историята бързо ще ви завърти в естеството на човешкия избор и независимостта му от волята на Бога.
Ж
ивеем във времена, в които имаме почти пълната свобода да излизаме от реалността във почти всички видове изкуства и най-вече киното. В зората на киното, първите филми, които са излизали от рамките на обективната реалност са били често неразбирани и недотам одобрявани от публиката. В последствие хората стават критични към тях, което поражда спорове и от тях лека-полека започват да се отварят към този тип кино. Появяват се и фантастичните филми, които макар и да са изглеждали нереалистични са се превръщали в мечта на много хора, а мечтите са енергия. Тази енергия ускорява развитието на хората, а така и на социума.И ето, днес попадаме на The Writer, който не е фантастичен, а де факто реален – разказва за избора на един мъж да убие друг мъж, чиято дъщеря го разубеждава. Това е напълно възможен сценарий в действителността, нали. Да, до момента в който не противопоставя два елемента от литературата по абсурден начин и чупи нормите на реалността. Тоест нереалност. Как обаче изглежда нереалността? Невъзможност на реалността или неоткрито измерение на реалността? В този смисъл вие не отхвърляте The Writer като невъзможен, а за някакво време докато гледате, оставяте съзнанието ви да проектира как би изглеждал света, в който литературните герои могат да се противопоставят на Автора? Бързо откривате ирационализма в тази идея и въпреки това, вие нямате проблем с това противоречие, защото е твърде интересна комбинацията на тези два елемента, чиято връзка е по същество еднопосочна Автор – герои и обратното е абсурд. Но абсурда е също толкова качествена идея, колкото и реалната му противоположност. The Writer.
Е, от време на време мяза на мексикански сериал (от онези), но в последствие далеч излиза от квадратната и еднотипна сапунена действителност и ни кара да се замислим върху една невъзможна, но интересна перспектива... Свят, в който героите са истински личности и не зависят от намеренията на Бога. Хмм, това не е прилича ли и на една друга конструкция в нашия свят – ние сме Божии създания. Но престъпваме Божиите заповеди. И някои горят в ада за това. Колко добре онагледено. Абсурдна идея според физиката на литературата, същевременно обяснява най-популярната формула на нашия свят.
