This is Vanity
РЕЖИСЬОР OLIVER GOODRUM  •  СЦЕНАРИСТ OLIVER GOODRUM
Великобритания / 2013 / 23'
Колко далеч може да стигне една майка, за да защити детето си от кварталната банда хулигани, които са взели на прицел дъщеря й? До какво може да доведе тоталната липса на ценности у един човек? This is Vanity е може би най-разтърсващата история за 2013.
T his Is Vanity не е филм за всеки, но всеки трябва да го гледа, не само, защото по света има много такива истории, но и защото е важно да си припомняме понякога какво означава да цениш живота. Ако сме свикнали, че тормозът между децата по-често остава на тяхното ниво и има респект от родителското тяло, то има и случаи, които далеч не са толкова безобидни. Такъв беше случаят със Soft, който наподобява доста This Is Vanity, само че разглежда нещата от мъжка гледна точка и по-скоро извежда респекта като основна линия. Докато This Is Vanity отива още по-далеч... Той извежда човещината, от която тръгват и всички други качества/недостатъци на хората изобщо.
 
Във Великобританското общество (както и в Ирландия, Франция, САЩ) се е зародил един казус, който не само че и до днес не е решен, но и никой няма намерение да го разреши, защото никой не говори за него. Ако още не се досещате, говоря за т.н. suburban areas или на български – предградия. Един Люлин в София е нашия еквивалент, но при нас това някакси не е толкова осезаемо. Защо тези зони са толкова проблематични? Защото представляват огромни територии, които имат ограничена връзка с големите градове и с годините на увеличаване на населението се явяват различни проблеми, които тръгват от липсата на работа > безпаричие > отчаяние > липса на перспектива > агресия. Полицията в тези зони уж я има, ама не съвсем, защото този процес далеч не е непланиран, напротив, порочният кръг се поддържа, защото по едни или други причини политиците често имат нужда от такова разслояване на обществото. Същият казус съществува в Париж (Ter Ter, вижте ревюто), както и в много американски квартали, където законите на джунглата доминират над обществените такива. Веднъж влезе ли един район в този кръг, се заражда underground-а. Веднъж зародил се, започват едни трудно обратими процеси, един от които е израстването на деца без ценностна система, защото средата не им позволява да вярват в нещо градивно. За тях насилието е начин за решаване на проблемите. Една от спецификите на този тип хора е, че в слабостта те не виждат поле за конструктивно въздействие, а обратното – виждат дупка в защитата, чрез която проникват вътре и унищожават всичко, което могат. Това го казвам на база филмите, които са правени за тези мрачни части на световното общество... и доза логика.
 
Групичката в This Is Vanity е именно такава. Те виждат различния човек (дъщерята), която е слаба и неспособна да се защити. Реакцията им не закъснява. Oliver Goodrum трябва да се отбележи, че е направил не просто драма... Той е изпипал толкова добре всичко, че да достигне максималния предел на въздействие, което киното изобщо може да има върху зрителя. А в случая, когато говорим за толкова тежка история, със сигурност този филм има потенциала да просълзи доста хора. Не засягам изобщо кинематографията, защото тя според мен е отлична по всеки един параграф. Само ще ви подметна нещо, камерата почти през цялото време се клатеше леко. Това не е случайно, така се наподобява повече тресенето, което зрението ви поема, когато ходите. Подсъзнателно, тази малка разлика има огромен ефект върху начина, по който ще възприемете филма, а именно засиленото ви чувство за съпричастност, защото илюзията, че сте не просто наблюдател, ами присъстващ става по-качествена.
 
Вместо да развивам съждения откъде е дошла тази идея на Goodrum, ще ви цитирам какво казва самия той за филма: “I came across this horrifying headline and had an opinion almost forced on me which then totally reversed when I read the article and this was exactly what i was looking for in a short film. At the time I found the story, I was doing a lot of research in to evil, nature vs nuture and general dark themes. It was just something that affected me enough that I wanted to say something about it i guess.”
... повече нямам какво да кажа, този филм е за сърцето на всички ви и съзнанието на онези, които са забравили да ценят живота, такъв какъвто е.
SUBSCRIBE
АКО ТИ ХАРЕСВА This is Vanity, ПРЕПОРЪЧВАМЕ ТИ ДА ГЛЕДАШ И...
Soft
Какво се случва, когато един син прочете страха от конфронтация в очите на баща си, изправен пред група агресивни младежи?! Драматична история за агресията, страха и смелостта, която ще ви държи в напрежение до последната секунда.
SIMON ELLIS / Великобритания / 2006 ИГРАЛНО КИНО / ДРАМА
АВТОР Юлиян Спасов
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+