Съмнителен негър се качва в метрото и сяда, а пред очите му един мъж тормози жена. Тези, които виждат случващото се правят, че нищо не се случва, включително и той без да подозира, че мигове по-късно ще бъде подложен на изпитание.
Имах удоволствието да живея една година във Франция и там българи, живеещи от повече години ми разказваха истории за Парижкото метро, че е имало случаи на изнасилени жени в полупълен вагон. Аз не можах да повярвам на това и до ден днешен не съм намерил статия в интернет, потвърждаващи тези истории, но съм ги чувал не от един човек и се обяснява с факта, че французите по начало са страхливи и ако някои стане свидетел на престъпление, ако не го засяга пряко, не помагат. Доколкото обаче опознах френския манталитет допускам, че има шанс в действителност някой да е изнасилил жена без никой да се намеси из историята на Парижкото метро.
В случая Train пресъздава точно такава сцена. Безразличие към чуждото нещастие. Това безразличие е обзело бабката, която не я оправдавам, но да кажем, че е възрастна, безащитна и немощна, за да направи нещо. Негрото обаче си е пу*ка. Направи се на ударен и се премести. По случайност или не съдбата му постави едно изпитание, което беше добър микс от страх и чувство за вина. Това са и водещите емоции във филма и сами по себе си представляват послание. Какво от това, че можеше и той да си изяде боя, ако после беше герой в очите й? И че той щеше да бъде удовлетворен, че е направил каквото може... Гледните точки са различни и всяка една има своите доводи. Тази провокация на филма си заслужаваше да се представи тук. Коментирайте какво бихте направили вие в неговата ситуация?
