Един субективен изследовател попада в един субективен нов свят и се превръща в централно събитие за субективните му обитатели. Прост и кратък филм, нарисуван също толкова просто, за сложното съществуване, идеите, метаморфозите и повратностите.
П
реди време единствената литература, която представляваше интерес на безинтересното ми същество, беше научната фантастика. Без да се замислям особено върху подтекстовия смисъл на книгите, поглъщах различни истории за срещи с извънземни, апокалипсиси, утопии, дистопии, роботи и т.н. Тогава тези сюжети просто пълнеха празнините във въображението ми, но сега ги виждам все повече като завоалирани размисли за човешката същност, каквато естествено е и същинската идея на повечето от тях ...Umbra е съвършената интерпретация върху много от тези идеи, които ще срещнете независимо дали в американската, съветската, българската или каквато и да е класическа научно-фантастична литература. Това е симплифицирана история едновременно за изследователя, човешките метаморфози, порядките в обществата и масовата психология ... И докато в един типичен текст пред читателя стои задачата сам да открива разграниченията, сливанията и генезиса на отделните идеи, то в рамките на няколко минути, с помощта на съвсем проста анимация, тук елементите са в такава симбиоза, че е невъзможно диверсифициране. Именно благодарение на семплите рисунки, целият сюжет е поставен в едно изцяло субективно и неопределено поле - нито откривателя, нито откритията, нито сянката, нито "народът" могат да бъдат определени и обективизирани - те могат да бъдат всичко и всеки ...
Естествено, в центъра е Сянката. Самата дума „umbra” може да се преведе като „пълната сянка при затъмнение”. Въобажението предлага безброй интерпретации на идеята за тази сянка, но мисля, че в основата са големите личности и идеите им. Как всяко откритие и фактическо просветление има двойнствена същност и наред със светлината, хвърля и сянка върху всекидневието и обикновените хора. И докато са вгледани и завладяни от едно откритие или от нечии идеи(края), те всъщност попадат в неумишлена сянка на умопомрачение. Подобна интерпретация според мен може да се отнесе до кажи-речи всички идеологии през човешката история – от религиите и феодалните общества, през „провалите” на 20-ти век (фашизъм, комунизъм ...), до сегашната пазарна „демокрация” ... Със стъклен поглед човек се хвърля в Сянката, доверявайки се на Голямата идея да разсъждава вместо него. Недобралите се до идеята продължават да търсят, да обграждат евентуалните „пастири” ...
Това естествено е само началото – неумолимото време превърща някои идеи в препъни камъни, може да превърне Големите хора в малки ... Важна роля има и нерешителността. Но наистина гледайте филма пак и преценете сами ... Той наистина си струва и не е нещо, което се събира в собствената си кратка продължителност.
Пиша тези редове в едни особено облачни дни. Няма как да не си пожелаем, всякаквите облаци, които ни хвърлят огромни сенки, поне малко да се разсеят.
