Voice Over @ Кинематограф.BG

Н аративните филми рядко са успешни, защото в този тип изграждане на дадена история има някои специфични изисквания, които не са хич лесни за покриване. За героите е нормално да говорят на ежедневен език. За разказвачите обаче това не е прието, освен в случая, когато разказвача е всъщност герой от филма, но дори и тогава изразяването трябва да бъде на значително по-високо ниво, защото някакси сме свикнали да не подлагаме под съмнение думите на разказвача. Свикнали сме, че той е всезнаещ, всевиждащ и по-висша фигура от сюжета, същевременно и по-невзрачна. Някои от качествата на този език са по-малкото думи, носещи повече смисъл, качествената реч и по-възможност хубаво звучащия дълбок глас. Допълнително, този разказ трябва във всеки миг да звучи в консонанс с филма, иначе всичко, което историята е успяла да изгради в съзнанията на зрителите, се разпада.

Е, Voice Over е една епична история, която във всяко едно отношение е брилянтно реализирана. Ако сметнете, че го възхвалявам твърде много, гледайте го пак внимателно. Това е филм, в който три коренно различни истории като обстоятелства, среда, мотиви и персонажи, са съчетани от любовта по уникален начин. Аз бях дълбоко афектиран първия път, когато гледах Voice Over и дори вие да намирате слаби места в него, аз не ги намирам, така че в това ревю критицизма няма да си намери място, признавам си. Този кино разказ успява за толкова малко време, да ни каже толкова много неща, че да предизвика определени процеси по преосмисляне на някои принципи в живота. Факт е, че нещата се променят. Една от основните думи на продължаващите вече трети месец протести, е ЛЮБОВ! И мисля, че филми като Voice Over спомагат това преосмисляне, което се случва и на глобално ниво.

Voice Over, от кинематографична гледна точка също е отличен. Личи си отношението към детайлите. Няма нито един слаб кадър. Няма нито една сцена не на място. Няма нито една дума ненамясто. И някакси испанския звучи страхотно... Смея да твърдя, че Испания в скоро време ще се превърне в едно от ТОП имената в късометражното кино, защото буквално испанците като че ли най-рядко имат слаби филми. La Huida е най-пресният пример за това. Филмът е на съвсем друго ниво, но също толкова всеобхватен и интересно, че също е наративен филм.

Впрочем, добре е да знаете, че френският език неслучайно е предпочетен пред родния испански на режисьора Martín Rosete. Защо, според вас?

La Huída

Една банкнота от 50 евро. Една дъвка на паважа. Една покрита кола. Един човек, който пуши цигарите си до половина. Едно хлапе. Един каиш за кучета. Как се свързва всичко това? Една история за взаимовръзките и съвпаденията.

VICTOR CARREY / Испания / 2011 ИГРАЛНО КИНО / ЕПИЧЕН