Едно наскорошно изследване сред американците приключва с разтърсващи резултати, счупвайки напълно илюзията за социалното псевдо равенство, в което вярват много хора. Впрочем това не се отнася само за САЩ, но и за почти целия свят.
Започвам с това, че няма да коментирам дали фактите и цифрите в този филм са верни. Напълно е възможно и да не са. Но, съдейки по случващото се в света, не мисля, че акуратността на този филм е от толкова голямо значение, колкото посланието му, чиято цел е да ни накара да се замислим в какъв свят живеем.
Откакто се е появила изобщо концепцията за развитие на общества, посредством универсални носители на стойност (злато и пари най-вече), винаги е имало бедни. Имало е и богати. Защо? Ами защото ще кажете, богатите са по-умни и са усетили как се привличат пари. В идеалния свят е така. В нашия, само някои забогатяват с ум и бачкане. Други се раждат богати. Трети са политици. Четвърти са късметлии.
А бедните кои са? Най-често работещи на пълен работен ден за мизерна заплата. Ще кажете „ами кой колкото може...“. Ами, не. Да вземем например продавача в един магазин. Целият оборот за деня му минава буквално през ръцете и реализираната печалба е в следствие на неговите действия и присъствие там. Защо тогава той получава абсолютния минимум като заплата, непозволяваща му да води един спокоен и достоен живот? Значи не е проблема в бедните и в уменията им. Проблемът е в богатите и техния начин на мислене.
Ето и още един пример: днес в Ню Йорк протестират масово работещите във fast food заведенията, защото заплащането им за час работа е 7 долара (в Domino’s е даже 6). На фона на огромните ежегодни печалби на тези вериги, сами си правете изводите всъщност защо поддържат умишлено ниското заплащане. Не е заради липсата на пари.