Мъж и жена, родени в един и същи ден, един и същи час и в същата болница, се срещат години по-късно. Как се е развил живота на всеки от тях? Вярвате ли в съдбата? Няма значение. Понякога нещата просто са това, което са. Един впечатляващ дебют за режисьора Rob Sorrenti.
Темата за съдбата и предопределеността на дадени събития в живота на човек винаги ще бъде отворена за дискусия. Независимо дали си от вярващите, че каквото ти е писано ще ти се случи, или от тези, които поддържат тезата, че човек сам кове съдбата си, Wednesday има силата да те трогне. Не защото ще те убеди в съдбата (не мисля, че който и да е филм сам по себе си може да има такова въздействие), а защото изгражда изключително силни персонажи и продукцията е много професионално и опитно реализирана.
За момент бях изумена да науча, че за режисьора Rob Sorrenti това е дебют, тъй като обикновено младите режисьори нямат възможността да включат в първия си филм дълги шотове на Лондон, нито пък да наемат техниката и екипите, необходими за заснемането и монтирането на филм с това качество. Ситуацията бързо се изясни – младият г-н Sorrenti е работил под крилото на номинираният за Оскар режисьор Stephen Daldry (“The Hours”, “The Reader”), който е продуцент на филма.
Поднасям тези факти в началото не за да умаловажа работата и постиженията на дебютанта, а за да разгранича това ревю от многото на които се натъкнах, които превъзнасят Wednesday като един истински шедьовър, а Sorrenti – като Моцарт на модерното късометражно кино. Един скептичен човек дори би казал, че е намесен професионален маркетинг. Добре, че ние с вас не сме скептични хора.
Но което си е право – право си е. Wednesday е не само прекрасно заснет, но и интелигентно подреден като сценарий. Прескачането между ретроспекции и настоящето, насечени от общи планове на многомилионния Лондон, е много силен подход за предаване на посланието за съдбата на всеки един от нас. Мен обаче това, което ме накара да изхлипам веднъж беше актьорската игра и реалистичните персонажи. Всичко около тези хора беше изключително истинско. Реакциите, мисленето, живота... ще ми се да кажа и “приоритетите”, но уви не съм сигурна колко хора са останали, които без колебание биха захвърлили престижна работа зарада лични принципи. Фактите обаче са, че Ann Emery (бабата), Tom McClane (Sam) и Sinead Matthews (Lilya) правят наистина силни въплъщения и кастингът им за съответните роли е отличен.
В заключение бих казала следното: Wednesday е приятен филм, който ще бъде оценен много по-високо от професионалистите, отколкото от масовата публика.
