Wish 143
РЕЖИСЬОР IAN BARNES  •  ПРОДУЦЕНТ Samantha Waite
СЦЕНАРИСТ Tom Bidwell
Великобритания / 2009 / 30'
Филм за желанията, страха, отхвърлянето, приятелството, утехата и местата, на които можем да ги открием - в мислите и сърцата на хората, от които най-малко сме очаквали. Заслужена номинация за Оскар.
Н амислете си едно желание. Не, почакайте. Първо си представете, че сте петнайсетгодишно момче с бушуващи хормони на безмилостния пубертет. Така, намислете си сега едно желание. Не, още едно условие. Освен казаното дотук –  умирате от рак. Вече можем да пристъпим към желанието.

Добре дошли в света на Дейвид (Sam Holland). Режисьорът Ian Barnes ни посреща в него още с първите кадри от номинирания за Оскар филм. В детската болница гологлавият Дейвид стои срещу костюмирания представител на благотворителна организация, която цели подпомагане сбъдването на желание на болни младежи. И докато представителят (Rory Kinnear) делово окуражава Дейвид да си представи това, което най-много би искал, изглежда забравя, че пред него стои на първо място петнайсетгодишно момче.

Върнете се на условията, които посочих по-горе. Спокойно можете да премахнете последното. Защото за някои желания няма значение дори смъртоносната диагноза. Идея, която сценаристът на „Желание 143” Tom Bidwell с дяволито намигване залага още в самото начало на филма. Секс! Ама наистина добър, макар Дейвид да е склонен и на посредствен.

Темата далеч не е чужда за Bidwell. Самият той преборва рака, когато е на петнайсет. Преминава през множество физически и психологически изпитания през този период. Пише поезия, която му служи за отдушник и още в нея прозира типичнят му забавен, болезнен и хаплив стил, който откриваме и в „Желание 143”. И макар филмът да не отговаря изцяло на реални преживявания от живота на Bidwell, сценаристът признава, че по време на юношеските му години, когато се е борил с болестта, е мислил за секс „доста често”. И какво по-нормално, опитва се да ни каже самият Bidwell.

И докато желанието на Дейвид добива популярност, включително попадайки в печатните медии, той се надява, че бившата му приятелка Ейми (Chanel Cresswell) е тази, която ще го сбъдне. Историята е обогатена от ролята на свещеника (Jim Carter), който се предполага, че трябва да вразуми и насочи Дейвид, не на последно място изтъквайки, че сексът следва да се прави, когато е дошла любовта. Но Дейвид може и да няма време за влюбване.

Припомняне за естествените, неподправени страни на живота. С една уговорка – посланието на Bidwell не е едностранно и развитието на филма към края го доказва. Обхващането на историята в цялост ми припомня за „Сидхарта” на Херман Хесе и идеята за това, че преди да достигнеш най-чистото проявление на същността си, първо трябва да се освободиш от оковите на желанията си. Често това означава да ги изживееш. Едва тогава си готов да се оставиш на себе си и любовта. Да, Дейвид не е син на брамина, тръгнал към своята нирвана. Той е умиращо петнайсетгодишно момче, което иска да прави секс. Но докато близостта със смъртта не прави Дейвид различен в желанието му, все пак го отличава в начина, по който се освобождава от веригите му.
SUBSCRIBE
АВТОР Михаела Александрова
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+