Благодарение единствено на една плюшена играчка, свръх технологична извънземна раса успява да разкрие какви са причините за изчезването на човечеството на Земята, някъде в постапокалиптичното (далечно) бъдеще.
Притеснява ме само едно нещо. Във филмите стана прекалено естествено да има постапокалиптични сценарии. Тъжно, но факт. Човечеството поема толкова много рискове, играем си с всички природни закони, с които можем. И то едновременно. И то на все по-голяма скала. А почти не си мърдаме пръста да оправим проблемите, които възникват в последствие. Трагедията ще дойде изведнъж, както във филма. Може да е замърсяване на водата, на въздуха, на храната... може да дойде откъде ли не. Учените в момента не спорят дали идва "краят", а кога и как ще се случи.
Концепцията на филма обаче свързва две подобни раси, отдалечени във времето и пространството. Кой знае, може влечугоподобните да са взели по-добрите решения, да са останали близки до природата. Дали ако бяхме зелени нямаше да се чувстваме по-естествено в природата? Както и да е, оказва се, че Животът има някои правила, които се спазват във всички негови измерения и разновидности. И ще е добре да си пренаредим приоритетите спрямо тях.
Музиката съпровожда емоцията през цялата продължителност на анимацията. За нея отговаря Чад Сайтер, който работи и по Рататуй и Невероятните. Той е събрал хора от филхармнонията на Лос Анджелис и други професионални музиканти, за да сътворят тази красота. Ами, получило им се е!
Филмчето представя странична гледна точка на земните проблеми. Тук извънземните няма да са лошите. Бащата, който намира мечето е дори натъжен от историята, на която става свидетел. Все пак не всичко различно трябва да е против нас. И ако той може да скърби за нашата раса, какво ни остава да кажем ние, гледайки как се закопаваме сами?
