Жълто
РЕЖИСЬОР Иван Русев  •  ПРОДУЦЕНТ НАТФИЗ & Бояна филм
България / 2001 / 3'
Намирате ли случващото се из ширините ни за гротескно в определени аспекти? И в двата случая всеки българин трябва да изгледа тази анимация поне веднъж. Създадена преди 15 години от Иван Русев, "Жълто" събира в едно комедията и трагедията на българската действителност, такава, каквато я кроим ежедневно всички ние.
С ъбитията в TV7 (влизането на частен съдия-изпълнител, синдици и полиция и опитът за спирането на телевизията) ме провокираха да представя точно този шедьовър, създаден от според мен българския гений в анимацията Иван Русев преди близо 15 години, когато НАТФИЗ все още беше близо до онова високо ниво, което днес все повече се усеща, че е изгубено някъде там по пътя на Прехода. Не че и сега не излизат гении от там, но останаха само природно родените такива.

TV7 беше едно риалити, вероятно най-доброто, което сме гледали от началото на хилядолетието, когато първите Big Brother-и се лансираха в ефира ни, защото беше истинско, а не сцена. Това телевизионно „риалити“ за пореден път ни напомни за гигантското риалити, в което сме герои (най-често овце) и в което правила има само на хартия. На практика всичко е възможно да се случи.

Наскоро чух много добра мисъл: „Мислите си, че сте консуматор, но може би вече сте изконсумиран.“ Превръщането ни от субекти, създаващи в контролирана среда различни риалити формати (в по-широкия смисъл на думата), в герои на целокупно риалити, се случва  чисто и просто заради технологичния прогрес, който е ориентиран към две неща - това да интерпретира колкото се може повече от действителността по всевъзможни начини и да ни свързва. И двете се случват, най-вече за да разширяват обхвата на общото съзнание. В този контекст, страна като нашата, изпълнена с какви ли не контрастни, нелепи, WOW, трагикомични истории, заедно с почти вродената ни постоянна готовност да сме пасивни свидетели, плюс някои други особености на манталитета, създават неизбежно условия да сме 24/7 герои в риалити. Колкото по-голямо е зрелището, толкова повече обсебва съзнанието ни и толкова повече го подхранваме с вниманието си (и със собствената си глупост). Историите и нелепиците в ежедневните човешки интеракции ги е имало винаги, просто сега са се развили удобни средства те да достигат до много други хора (които неслучайно наричаме „маси“).
 
Тази уникално гротескова визия, с която Иван Русев великолепно илюстрира трагикомичната шизофрения на българското общество, много точно предава една обща картина, от която аналогиите с реалността ни са налице постоянно. Гротеската е по-рядко срещана форма в изкуството, защото е много трудно да се нацели правилният баланс между окарикатуряването и осмислянето, без да се излезе от спецификите на реалния герой, който се репликира. И също защото, за да предадеш смисъл чрез гротеска, почти винаги темата трябва да бъде припозната от достатъчно много хора, които да знаят оригинала. Може би затова и Жълто, макар и отличен от големи фестивали по света, не се превръща в глобален хит, защото за другите е просто един странен свят. За нас българите (може би балканците) е по-скоро документален, отколкото художествен филм. Филм, онагледяващ безскрупулното ни и гадно риалити, което поне е лечебно с това, че ни показва какви сме всъщност, без илюзии. Стига обаче ние да се възползваме от това знание.
SUBSCRIBE
АВТОР Юлиян Спасов
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+