2D Soul е драма за един математик, който се опитва да реши задача. Тя не е математическа, въпреки че умът му я е облякъл във формули. Не се знае каква е, но няма и значение, защото филмът е поглед в душата на всеки деформиран от математиката и логиката човек.
Всеки има свой начин да решава проблемите си. Някои действат импулсивно, някои не толкова. Има такива, които премислят много нещата. Всеки е различен и не можем да съдим. И какво, че пича ходи с изпокъсани кецове, не си е изрязал ноктите или му е разчорлена косата? Неговият мозък не работи така. Такива неща остават на заден план пред разбирането на вселената. И ако нямаше такива хора, човечеството нямаше да е вървяло напред. Нека всеки отдели секунда да се засрами, ако се е подигравал за такива неща.
Филмът е направен с много старание и са обърнали внимание на детайлите. Могат да се извадят много интересни метафори. Ако стаята е това, което се случва в главата му, отварянето на прозореца означава, че пуска външни фактори, които го разсейват и му пречат да се концентрира. Затова не може да го затвори просто ей-така. Но дъската променяше условията на задачата. Това значи ли, че умът ни ни лъже? Ако забравим тази аналогия, тогава природата/светът ни показва правилния път, но ние не го поемаме по някаква причина. Може би затова фокусът постоянно се настройва - никога не сме 100% концентрирани.
Каквото и да си мислите за филма, той е як. Дори да е само защото накрая отговорът се оказва в природата. Отговорите винаги са някъде в природата, каквото и да попитате.
Питайте ! В коментарите отдолу !
