Представи си, че си герой в компютърна игра и един ден се осъзнаваш – поглеждаш себе си и виждаш ръцете и краката си, перфектно възпроизведени, и се питаш „откъде съм дошъл”. Би могъл да търсиш вечно и да проследиш цялото си съществуване до всеки пиксел. Но никога не би намерил екрана. Знам, че това звучи лишено от надежда. Но само ако вярваш, че ти СИ пиксела.

Важно е да продължаваме да излизаме от установените граници на разказа. Ще бъде сбъдната мечта, ако е възможно експерименталното кино да влезе в мащабния свят на блокбъстърите. Филми като първата част на Матрицата са истинска иновация, силно послание и адски забавно преживяване. Само ако Холивуд ни предоставяше повече от тези оригинални филми (изключвайки продълженията на филма)...

Материалният свят, в които живеем, ни залива постоянно с фалшиви идеали и ценности. Телевизията ни насажда изкривени представи, хората вече не искат да бъдат себе си, а образите от екрана, напудрени и изкуствени. Връзката между филма ми и хората на изкуството може би е тази, че те, както и Попришчин са изправени на ръба. Притиснати от битовизми все повече се отдалечават от призванието си и идеалите си.

Димитър Петров, или просто Митко, както се запознава с хората, има спокойно и уверено излъчване – две изключително важни качества за амбициозния проект, с който се е захванал. Става въпрос за „Златната ябълка“ - анимационен сериал, в който ще оживеят змейове, самодиви, горски духове, магически чанове, кукери... и още куп елементи от Балканските фолклор и легенди.

Както казах по-рано, аз не вярвам в „очевидните” неща. Всъщност общата тема на филма е именно „нещата не са това, което изглеждат”. Контражур е фотографски термин, който означава „срещу светлината”. Но когато снимаш срещу светлината, чертите на лицето на човека пред обектива изчезват. Идентичността се разтваря в силната задна светлина и може да бъде подменена с нещо друго. Снимането в контражур е отваряне на опасната врата към лъжата и манипулацията.