9 Meter @ Кинематограф.BG

П ървото ми впечатление за този филм – датският е хубав, но леко смешен език. Но вече с минутите, все повече и повече неща започнаха да ме впечатляват и то силно. „9 метра“ излиза през 2012 и е колаборация между Anders Walter и Rasums Heise, като, съответно, сценарист-режисьор и оператор. Заснетите кадри са красиви, редуват се close-up с панорамни и създават готина, градска среда. Направеното от Walter също не е за пренебрегване, защото историята му стига до последните 10 в списъка за номинации за Оскар. Не стига до самите номинирани, но тази година той даже взе статуетката за филма Helium, където пак се намесва тематиката за как децата се справят със смъртта. Да не говорим, че е и минал през редица успешни фестивали, на които е в специалната селекция.
Сюжетът и диалозите са прости (поне съдейки по субтитрите на английски), но това е достатъчно, защото тук е силно посланието. Аз, лично, след като изгледах филма за пръв път си зададох въпроса „Колко добър син съм всъщност?“ и исках да звънна и да се чуя с майка. Даниел е прекрасен син, защото цялото му съществуване се отъждествява с желанието да изкара майка си от кома – той вярва, че всеки път, когато подобри собствения си рекорд на дълъг скок, тя ще помръдва, докато, когато мине световния 8.95 с 9 метра, ще я съживи съвсем.

Има трима персонажи в този филм и всеки от тях символизира нещо. Даниел символизира вярата – това е, може би защото е добър спортист, а спортът винаги учи човек да не се отказва, да бъде по-добър, но в някои моменти и превръща желанието и вярата в самоцел. Бубка, приятелят на Даниел, е разумът, въпреки че е по-малък от другарчето си. Той постоянно дава съвети и точно анализира ситуацията, като в повечето случаи упреква Даниел, че върши глупости. Бащата е реалистът, който плахо действа спрямо сина си, но му съобщава новините каквито са.

Финалът е добър, защото преди него има обрат, а самият той е отворен. Което не значи, че филмът е недоизмислен, а че посланието, което иска да поднесе (като главната цел на късометражното кино е това) вече е стигнало до зрителите. Накрая не знаем, нито дали Даниел е прескочил 9-те метра, нито дали майка му ще се съживи, но пък си даваме сметка, че някои хора са готови на всичко да надминат себе си и света в името на една кауза, на една цел. За тях двигател не е ума и разума, а любовта и вярата, че „доброто побеждава винаги“.

Още не съм гледал Helium, но мисля, веднага щом приключа с тази рецензия, да го направя. Екипът тук се справя повече от добре, а как ли ще бъде в продукция, спечелила статуетката на Академията.