Шона губи дъщеря си, което се случва на страшно много хора на земята. Шона обаче е на футуристична мисия на Луната и там личната трагедия е някак макрокосмическа. Чистилище или спасение? Преценете сами в този блестящ американски sci-fi. Expo
А
социацията с тазгодишния Оскаров хит Gravity на Alfonso Cuarón е неизбежна! И тук имаме героична дама, която губи дъщеря си и търси утеха или спасение в необятния космос. Разликата е, че детето умира не при инцидент, а от заболяване, докато тя е на мисия, като чрез flashback линията виждаме живота им на Земята. В допълнение, вместо Джордж Клуни, в “EXPO” се появява друга жена-космонавт, а финалът, уви, не е триуфално завръщане на родната планета.Филмът е студентски проект (Dodge College на Chapman University в Ориндж, Калифорния) и успява да събере като бюджет повече от половината от заявената цел 10 000 $ в една от най-популярните платформи за crowdfunding. Режисьорът Joe Sill очевидно има слабост към визуалните спецефекти. В EXPO те заслужават ремарки. Една проба по-високо са от това да бъдат пластмасови шаблони и да изглеждат нелепо. В общи линии са сполучливи, а предизвикателството пред творческия екип съвсем не е за подценяване – с толкова малко кинти адекватно да визуализират космическа среда, лунна повърхност, катаклизми, костюми, совалки и прочее.
Впрочем, по-големият брат Gravity резонно обра техническите оскари – операторско майсторство, монтаж, звуков дизайн, fx и др. Филмът наистина е ефектно преживяване, дори само заради първия кадър, който трае няколко хиляди светлинни години. Така де, палци горе за визията и на Gravity, и на EXPO. Обаче...
Обаче сходният сюжет е неубедителен и банален. Не казва нищо ново. А в киното най-важна, все още, е добрата история, новата идея. Самотна жена, която изброжда Вселената, за да преодолее загубата на най-свидното си същество? ОК, но темата за човешката воля изисква дълбочина и авторски открития. Като казахме дълбочина, помните ли Buried (2010) на Rodrigo Cortes!? Не необятно пространство и космически кораб, а ултраклаустрофобичен ковчег на няколко метра под земята и единствено телефон с падаща батерия на разположение. И отново Човекът, поставен в екстремни условия на оцеляване, но значително по-грабващо, провокиращо и замислящо за зрителя.
С две думи, и EXPO, и Gravity са прекрасни за мола, кола, пуканки и “ах-ах” от картинката, но имат малко или нищо общо с чистия свят на идеите, с отговорното умозрително наблюдение в мрака на кинозалата или в храма на собствените мисли, възторзи и страхове. А и по дяволите, накрая поне видяхме спасените дълги крака на Сандра Бълок, както и все още стегнатия й задник, неподвластен на гравитацията. Но в късометражката актрисата Daniela Flynn предпочита да страда предимно в костюм и скафандър. Простете за цинизма...
