На границата на две епохи – езическата и християнската – Бьорн търси спасението си. Различните философии обаче го предлагат в различен вид. И ако за нас е смешно, за викингa въобще не е.
Преди да се впуснем в размишления относно съдбата на Бьорн е хубаво да имаме нещо наум: разделението на Хелхайм и Валхала по подобие на християнските ад и рай е най-малкото спорно. То се дължи на описанието, което Снуре Стюрлюсон (средновековен исландски поет и историк) им дава. По – да речем – холивудски маниер, авторският колектив е решил да обърне гръб на историческата коректност. Това, разбира се, е право на всеки творец и би могло да е за добро. „The Saga Of Biorn” по забавен начин илюстрира разликата в ценностната йерархия на нордическата митология и християнството.
След процедурната бележка можем спокойно да обърнем поглед към историята, разказана във филма.
Изглежда, по неизвестни причини, застаряващият воин Бьорн е недолюбван от боговете. Безуспешните му опити да умре в битка напомнят борбата на най-известната праисторическа катерица – Скрат („Ледена епоха”) за заветния жълъд. Те могат да предизвикат смях, понеже да се забавляваме от нещастието на нарисуван герой е лесно; но биха могли да извикат и самоиронични усмивки, което е още по-ценно. Стига да си спомним за нещо, което толкова неистово сме желали, че да станем нелепи в преследването му. И ако то е било жълъд – жалко за нас; ако е било спасението на душата ни – по-вероятно е да си е заслужавало.
Трагедията, която Бьорн преживява би се сторила непонятна на мнозина. Религията е заемала централно място в живота на средновековния човек. Подмяната на Валхала с християнския рай е чиста проба измама, неподлежаща на обжалване. В родната история си имаме пример за това – канонизираният за светец княз Борис, съвсем по християнски, избива петдесет и два болярски рода, въстанали срещу покръстването. Разпространението на новата религия в Скандинавия се случва трудно и бавно. Причините едва ли се коренят само в географската отдалеченост от Рим.
Напълно възможно е да става въпрос за трудно преодолими ценностни различия, които „The Saga Of Biorn” доста добре очертава. Християнското смирение срещу варваската енергичност. Ореолът срещу шлемa. Кръстът срещу чукa.
Жестоката ирония на живота след смъртта е последната тема, която, волно или неволно, авторите зачекват. И не предполагаемият живот на душата ни в отвъдното, а реалният, този на името ни след като умрем. Ако Бьорн имаше избор – навярно щеше да строши ореола си на светец на парченца. Но тъй като в рая не пускат с мечове, за него ще остане вечната мъка – като един северен Сизиф. Според някои, Исус от Назарет, реално съществуващата историческа личност, е бил праведен юдеин. Дали този Исус би се радвал, че е обявен за бог три века след като е живял?
