Докато опитват да се изплъзнат на преследвачите си, Стиви и Джейк попадат в бар „Желание". Дали там ще намерят сигурно убежище или нова опасност? От преследвачите им няма и помен, но интересното тепърва предстои.
На 16.05 се състоя премиерата на Бар Желание в барТънка Червена Линия и на tvseriesbg.com, които са и инициаторите на филма, за да си отпразнуват 4тия Рожден ден. Какво по-хубаво от рожден ден с късометражен филм, че и събитие покрай него, още един гвоздей на оскъдната дъска с културни мероприятия в областта на българското късо кино?! Още един повод за личното ми удовлетворение от този филм е, че идеята е оригинална и е независима от проблематиката на обществената реалност, един коловоз от теми, които се намират в новините ежедневно и които киното ни последните 25 години предимно дъвче.
Внимавай какво си пожелаваш, казват мъдрите хора. Може би това е основното, което извежда филма, въпреки че краят може да има и други по-засукани интерпретации. Заглавието също ни води в тази посока. Барът с миризлив вход, е странно място с особено хора и успешно създав по-мистичната атмосфера на film noir, макар че имаше поле за внасяне на още повече загадъчност, изразена в осветление, декор, звук, а дори и игра със скоростта на времето. Идеята, върху която се развива сюжета е добра и ни въвежда в един различен от нашия и непознат свят, в който телепортацията и контрола над времето не са невъзможни. Впрочем Кирил Тотев (режисьор и сценарист на филма и водещ на Кинобуквар) в началото преди премиерата си каза, че му е трудно да дефинира жанр. В интерес на истината го разбираме, защото Бар Желание е интересен микс от характеристики на няколко отделни жанра – фантастика, film noir (макар и това да е по-скоро естетическа, а не жанрова класификация), хумор, екшън, а дори има и философска нишка относно човешките желания и тяхната възможност да водят до непредвидени последствия. От друга страна жанровата класификация е важна по-скоро за разпространителите, филмовите критици, но не толкова за самите зрители, ако историята е добра, така че няма нужда да задълбаваме в художествената класификация.
Още една позитивна нота към филма е, че с отворения си край е подходящ за продължение. Не знам дали продуцентите имат такива планове, но отзивите от филма са като цяло добри, което означава, че евентуална 2ра част ще бъде чакана, а това е добър старт за каквато и да е късометражна филмова продукция. Пък и ще бъде възможност за по-задълбочено развитие на отделните персонажи, изясняване на мотивите и причините да се озоват в тази ситуация, а защо не и по-дълбоко навлизане в заешката дупка, където вероятно са се озовали и самите герои? Бар Желание би могъл да е портала към един изцяло нов свят, отвъд този, който познаваме.
