Островната страна Хаити изживява един от най-трудните периоди в историята си, бивайки сполетяна последователно от разрушително земетресение и холерична епидемия. На фона на това едно момче обича бейзбола. Изживейте неговата лична история.
Е
дно от чуждестранните ревюта на филма много правилно е извело определена рационална гледна точка. Много е трудно за такава продукция да достигне до голям брой зрители чрез интернет. Навиците (маркетингов термин за „изтъпяване“) на масовата аудитория, що се отнася до късометражно кино и репортажна документалистика, вече изключват онлайн преглед на близо 30 минутен филм. Няма да се учудя някъде да срещнете упрек към автора, че не е разделил филма си на „по-удобни за гледане в офиса“ няколко отделни фрагмента.И това е само още едно доказателство колко фатално е сбъркан света днес. „Изтърпете“ филма на David Dargg и Bryn Mooser, за да се запознаете с още една от онези „депресантщини“, които се случват, докато се хилим на смешки в 9gag.
В този случай разказа е за хаитяните, които първо ги помита земетресение, после т.нар. „миротворци“ на ООН им носят прясна холера. Като онзи сбъркан виц за сляпото сираче, което за Коледа получило рак.
Със сигурност ще ме псувате за това пошло сравнение, след като изгледате „Baseball In The Time of Cholera”. Обзорът на ситуацията в Хаити в комбинация с трогателната история на един млад бейзболист са правилния начин да онагледиш драмата на тази злощастна част от света. Така че дори отегчени интернет зомбита, случайно кликнали на един лик през смартфона си да изгледат филма и да се почувстват зле...
Така или иначе ефектът, ако въобще го има, в повечето случаи е кратковременен. Не е и като и ние да живеем в някакъв епизод на „Приятели“ - корумпирани политици, дупки по улиците, високи сметки за ток. Хаити, земетресения, холера, бейзбол, Еритрея, „Промени“, само до тях ни е. Имам чувството, че бихме и обърнали повече внимание ако имат химическо оръжие и американските войски ги обградят.
