16 годишният Adam се подиграва на своя съученичка. Когато той я търси за да й се извини, тя има малко по-различни планове за него. Години по-късно, когато най-малко очаква, споменът за този момент се връща в съзнанието на Adam.
С
труктурата на късометражните филми често наподобява поемата или вица като художествени форми за изразяване на идеи. И двете форми са лесни за визуализация в късометражен филм, защото самите те са кратки. Damion Power - режисьорът, е трансформирал съществуваща поема, написана от Jessica Bellamy за проекта Fresh Ink в невинна история за сляп човек, откриващ красотата на Whern You Are Old, написана от W. B. Yeats. Bat Eyes е визуална метафора, в която откриваме структурата, красотата и изяществото на заветната поема на главното действащо лице, наричано още протагонист.Филмът започва с Адам - 24 годишен младеж, подлагащ се за пръв път на очен преглед. По време на теста разни спомени от училищните му години изникват и по-конкретно Jenny, която чете Where You Are Old. Той й се подиграва без да знае, че тя е на практика почти сляпа и чете доста трудно. Jenny изразява чувствата си върху поемата пред класа по английски език, а неговото невежество е всъщност невинното оправдание той да нарани чувствата й. След училище Jenny завежда Adam в дома си. Двамата споделят миг на невинна и кратка емоционална химия помежду си. Няколко години по-късно 24 годишният Adam е вече способен психически да отрази и оцени истински емоциите на Jenny.
В този филм зрението е носител на разказа. Очният тест провокира Adam да се вглъби в миналото си. Дебелите й очила са го карали да прави подигравателни коментари. Липсата на зрение на Jenny пък й е помогнало да оцени удоволствия, които не могат да бъдат видяни. Поемата на Yeats илюстрира човек, който гледа в миналото си. Слепотата е метафора за узряването на главния герой, който вече напуска детството си и се превръща във възрастен човек.
Bat Eyes може да се разглежда просто като илюстрация на поемата на Yeats, но според мен нещата могат да се тълкуват и по друг начин. Това е история също за разбирането на младежките невинни любовни искри през вече узрелия мироглед на Adam. Така погледнато поемата е просто подкрепа на историята. Филмът може да се разглежда и като предисторията на един човек, започнал да ослепява. Това съпътства доста промени у него, една от които е съзнаването на красотата на това състояние. Успеха на историята лежи в способността на филма да предизвика емоции, използвайки универсални концепции като време и любов. А поезията е фоновата мелодия, която подплатява и структурира историята така, че тя да има завършен вид.
Филмът е направен с минимален бюджет, но силата му е много голяма. Дори съм удивен от себе си колко задълбах в историята. Обяснявам си го с факта, че филмът по някакъв начин толкова ме плени и привлече концентрацията ми към него, че бях спрял да мигам докато го гледах. След като се поразтърсих открих, че монолога на Jessica Bellamy е взет от Fresh Ink’s Voices Project - проект на Австралийския театър за млади хора (така се казва) за развиване и трансформиране на поезия в готови сценарии. Монологът е бил пренаписан, за да бъде реализиран в този късометраж, който е изненадващо силен, дълбок и очарователен с поетичния визия за носталгията, невинноста и съжалението. Да, дори и аз понякога използвам такива думи. Ако ревюто ми го възприемате като spoil, то препоръчвам ви оттук нататък първо да гледате филмите, а след това да четете редакторските анализи.
