В един магазин за хранителни стоки има трима човека – възрастна баба, дебела продавачка и чистач със слушалки. Спокойствието на всички ще се наруши от мъж с пистолет. В какъв фарс може да се превърне една толкова тривиална ситуация?
Краят на този филм ме накара да се поразровя в интернет и да открия има ли груба статистика колко от всичките затворници по света са невинни. Оказа се, че на фона на хилядите меко казани безсмислени и никому полезни статистки, които се финансират от правителствата по света, точно такава няма. Очаквах такъв резултат, защото за съставянето на една статистика са нужни данни. Никой съд не би казал „вкарахме 55 невинни за 2012“, а затворите само изпълняват съдебни решения. И тук се стига до една много интересна ситуация. Обществено полезната концепция затвор съществува от хиляди години, но до ден днешен тя е доста неусъвършенствана. А може би вината за това носи правораздавателната система, която не е адекватна на днешния живот. Все пак попаднах на някои интересни публикации във връзка с тази тема.
На 30 Май 2012, The Nation анализира някои данни за броя на невинните по затворите, като те са далеч от точността, но дават някаква бегла идея за какво става дума. До 2000 година, която се счита за революционна заради въвеждането на ДНК анализа, по нареждане на губернатора на Западна Вирджиния, се преразглеждат хиляди приключени дела, за да се установи какъв процент от тях заради грешка осъждат подсъдимия. 6 процента. Така наречените error rate 6%. В национален мащаб това прави около 136 хиляди невинни зад решетките общо във всички щати. Интересен е един от коментарите на тази статия, в която се казва, че Обама е увеличил бюджета на цялата затворническа система, защото определени хора печелят от увеличаването на затворниците, за сметка на бюджета на фондации, които подпомагат освободените затворници да си стъпят на краката, вместо да се върнат към стария си начин на живот и отново да се озоват зад решетките. Интересен е случая на Бевърли Монро. През 1992 тя се прибира вкъщи и намира приятеля си, с когото са живели от дълго време заедно, мъртъв с пистолет в ръка. В процеса на разследване, полицаите много бързо съставят версия, че тя е убиеца и я затварят. 11 години тя се бори да докаже невинноста й и накрая успява. Установява се, че всичко това се дължи на грешното мислене на полицаите, а след като излиза, стартира Mid-Atlantic Innocence Project.
В разкази за съдбата си, тя казва, че големият проблем е така наречения „tunnel vision”, от който страдат полицаите. Това метафорично сравнение много ми хареса – тунелно виждане. А интерпретацията му в Blind Spot е брилянтна. В една толкова елементарна ситуация тази метафора се вижда при всеки един от персонажите в много различни аспекти, но именно съвкупността от недовиждане и недомисляне води до този тъжен край. А сега излезте от филма и насложете тунелното виждане в заобикалящата ни реалност във всеки един аспект. Може би ще стигнете до интересни изводи. Ако този филм ви е харесал, задължително гледайте Cerrado Al Publico. Сходствата между двата филма са удивителни!